През следващите 2 години ще има продажба на земеделска земя от инвеститори-камикадзета, като това са физически лица, основно адвокати, нотариуси, лекари и други, които са купили земята, без да са си направили сметката, сподели Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, на семинар във Велинград. Ако до преди няколко месеца разделях купувачите на земеделска земя на 3 основни профила, то след анализи реших вече да са 4, обяви Петков. Първият са фермерите, които знаят какво правят, купуват във важните им землища и имат достатъчно голям размер, за да се развиват. За тях рискът при покупка на земеделска земя е изключително малък. Вторият е земеделски производители, които са изключително голям брои. Те са тези с 500 до 3 000 дка обработваема земя. Те купуват земя просто защото трябва, по инерцията на пазара. Но един фермер, който произвежда само житни култури и е с 1 000 обработвани декари и купува земя, не може да даде цена на декар, както този с 15 000 дка. Само с житни култури малкото стопанство е неефективно и до 2 години този арендатор ще трябва да продава земята си. 2012 г. се характеризираше с фактора продажба на бизнеси от втория тип участници на пазара. Това е съвсем нормално, излизат цели бизнеси, някои много добре структурирани и печеливши. Те се продават, защото са достигнали своя връх. Лошо управляваните и губещите са много и вървят към фалит по много причини. Виждаме че голяма част от ресурса на тези фермери е бил пропилян. Вместо в иновации, по-добро управление и оптимизация, той е вложен в покупка на земя, която не отговаря на нуждите на този фермер. Тази земя не е комасирана. Аз съм сигурен, че през 2013 г. ще има доста продажби на такива ферми, смята Петков.
На места се забелязват разговори за обединяване на фермери с цел оцеляване в конкурентната среда. Ако даден малък производител произвежда само зърнени и технически култури, след 2 губещи години той е фалирал. Трябва да има и зеленчуци и плодове, да диверсифицира приходите си. При него свежия ресурс вече е кредитен, защото бизнесът му не печели, а в същото време купува земя в конкуренция с фермера, който работи 15 000 дка. Големият фермер ще вдигне рентата и малкият също ще трябва да я вдигне, без да може да си го позволи. Накрая ще продаде фермата си евтино. Третият тип инвеститори в земя са инвестиционните фондове, основно АДСИЦ. Те имат правила за инвестиране, проспекти и ясна стратегия. Четвъртият тип са така наречените физически лица камикадзета. Те са хора, които имат капитал, основно са лекари, адвокати, нотариуси. Те купуват, без да си отговарят на определени въпроси за възвращаемостта. На места виждаме и резултатите на това, което правят, като негативите са за тяхна сметка и те не могат да повлияят на пазара, като загубата ще е само за тях. Те могат да получават само рента. Ако арендаторът дава 600 лв. за даден декар, камикадзето го надскача със 700 лв./дка, но то може само да я дава под наем. Арендаторът може да вземе субсидии по агроекология и други допълнителни субсидии, да развие напояване и други. Освен това камикадзето има и разходи за управление, за път, за телефон. До 2 години ще стане ясно на тези инвеститори камикадзе, че те са купили актив, който не им носи определената доходност. Тогава те или ще продадат, или ще продължат по същия начин, натрупвайки негативите.