Високото жилищно строителство традиционно провокира разпалени дебати и не престава да привлича интереса на инвеститори, архитекти и купувачи.
Лондон, който по-рано тази година официално стана дом на най-високата кула в Европа, е и един от пазарите с най-активно високо жилищно строителство в Европа.
Строителството на небостъргачите в британската столица се сблъсква с множество регулаторни и финансови трудности. В допълнение с противоречивото обществено мнение тяхното изграждане става още по-голямо предизвикателство и появата на подобна сграда си е истинско събитие.
По данни на Knight Frank днес в Лондон активно се работи по 25 проекта за небостъргачи, които включват една или повече жилищни кули или такива със смесено предназначение.
Наред с тях са издадени разрешителни за проектиране на още 78 подобни сгради.
Въпреки огромните трудности и разходи, небостъргачите предоставят големи предимства и възможности за по-висока възвръщаемост на инвеститорите, но при условие, че са изградени на подходящата локация и спазват дадени архитектурни и технически изисквания.
Според компанията строителството на един небостъргач води до повишение в разходите от средно 1,5% на кв. фут на етаж, ако не се смятат апартаментите на най-горния етаж, които често имат специална архитектура. Ако те също се добавят към общата цена на сградата, то стойността за изграждането се повишава средно с 2,2% на кв. фут спрямо обикновените жилища.
Разходите се повишават по-бързо при строителството на по-високите етажи, като най-голям е ръстът между 25 и 40-ия етаж. Между 40-ия и 50-ия етаж разходите започват да се изравняват, което означава, че икономии от мащаба могат да се постигнат най-вече при строителството на сгради от над 40 етажа.
Високото строителство предлага огромен потенциал за оптимизация на даден парцел, което е от изключително значение за проектите в града, където цената на земята е висока, а подходящи терени трудно се намират.
Въпреки това финансирането на подобни проекти е много по-сложно в сравнение с ниското строителство поради липсата на възможност за строителство на етапи. Това е причината високите сгради да имат смисъл единствено в райони, където купувачите са склонни да плащат по-високи цени, започващи от 800 до 1000 паунда на кв. фут (между 11 хил. и 13 400 евро на кв. м).
В този смисъл височина от около 100 м, или приблизително 30 етажа, представлява праг, след който започват да се появяват допълнителни разходи.
За това роля играят редица технически фактори, като необходимостта от изтласкване на водата на по-голяма височина, отоплението на по-високите етажи, което може да се оскъпи с до 30%, специални технически изисквания, които водят до загуба на нетни площи на по-високите етажи, необходимостта от по-бързи асансьори, което налага свръхкачествено проектиране, водещо до по-високи разходи и повече време.
Затова високото строителство изисква използването на модерни технологии и последни техники за проектиране не само, за да може да се привлекат купувачи, но и за да може да бъде получено разрешително за строеж.
Финансирането все още остава един от основните проблеми в сектора, като кредиторите изискват висок дял на предварителни продажби, достигащ до 30%.
„Това е десетилетието на кулите за Лондон“, коментира Стивън Майлс-Браун, директор Жилищно строителство в Knight Frank.
„Предвид ръста в стойностите на земята за жилищно строителство от 20,3% през последните 12 месеца и бума в населението, очевидна е нуждата от по-ефективно използване на пространството“, допълва Майлс-Браун.
Той обаче добавя, че едва 30% от схемите, включващи жилищни кули, които са получили разрешително за проектиране, са започнали да се изграждат, което отчасти отразява точно трудностите при финансирането на проектите.