Областните управители ще могат да връщат за дообсъждане в общинските съвети или да оспорват пред административните съдилища незаконосъобразни градоустройствени планове.
Това е записано в поправките на Закона за устройството на територията (ЗУТ), които депутатите приеха окончателно през миналата седмица, като с тази постановка се смекчава принципа за необжалваемост на общите устройствени планове.
Това посочват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по повод искането на екоорганизации президентът да наложи вето на измененията в закона заради несъответствието им с еврозаконодателството.
Коалицията “За да остане природа в България” алармира, че откакто е приет преди повече от десетилетие, Законът за устройство на територията забранява граждани да обжалват одобрени градоустройствени планове, планове за застрояване на квартали и парцели и строителни разрешителни.
Заради тази невъзможност неправителственият сектор заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН. Конвенцията е задължителна за прилагане във всички държави в Европейския съюз (ЕС) и регламентира достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
Според природозащитните организации въведената в ЗУТ забрана противоречи на Орхуската конвенция, както и на българската Конституция, а заради липсата на граждански контрол и непрозрачни процедури са били застроени Черноморието, планинските курорти и редица защитени местности.
Преди дни комитетът към ООН излезе с решение, че законът действително не позволява участието на гражданското общество в процеса на развитие на градската среда и териториалното планиране. Това означава, че конвенцията ще бъде приоритетна пред ЗУТ в съдебната практика, какъвто случай вече има, и всеки гражданин ще може да обжалва строителни разрешения или градоустройствени планове, които го ощетяват, дори и да не е непосредствен съсед.
В становището на регионалното министерство обаче е записано, че общите устройствени планове нямат пряко приложение за разрешаване на строителство и към презастрояването, тъй като инвестиционните проекти и плановете за застрояване се внасят в Министерството на околната среда и водите или в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за преценяване на необходимостта от екологична оценка.
Екологичната оценка е част от устройствения план, като становището по екологичната оценка подлежи на самостоятелно обжалване, посочват от ведомството.
В становището се подчертава също така, че градоустройствените планове се одобряват след провеждането на обществено обсъждане и изразяването на становище на всичките заинтересовани лица.
Въвличането и на областните управители в процеса по териториално и градско планиране обаче допълнително концентрира отговорността в ръцете на местните власти. Припомняме, че според приемането на окончателните изменения на закона общинските съвети ще отговарят изцяло за градежите от четвърта до шеста категория и ще издават разрешителните за строеж и решенията за събарянето на незаконните сгради, попадащи в тези категории.
Същевременно се предвижда до 2016 г. застрояването в градовете да продължи и без общи устройствени планове на общините, на базата на одобрени подробни устройствени планове на отделни парцели и имоти.
Общинските съвети освен това сами ще решават дали да има по-големи отклонения от допустимата в закона плътност на застрояването.
06:05 | 07.09.22 г.