За да открие ключа към възстановяването на пазара на недвижими имоти в Дубай, е достатъчно човек да погледне към Бурж Халифа - най-високата сграда в света, издигаща се в лъскавата централна част на града, пише Ройтерс.
Данни, публикувани от местните власти през тази седмица, показват, че основните купувачи на луксозни апартаменти и бизнес площи в небостъргача през първата половина на 2012 г. са били индийците, които са инвестирали общо 222 млн. долара. На второ място са иранците със 128 млн. долара.
За индийските купувачи имотите в Дубай са убежище заради обезценяването на валутата им. От третото тримесечие на 2011 г. инийската рупия е поевтиняла с 20% спрямо долара.
За иранците Дубай е сигурно място за парите им, тъй като международните санкции, наложени заради спорната ядрена програма на Техеран, опустошават иранската икономика.
Четири години след като имотният балон в Дубай се спука, предизвиквайки срив, който доведе до 60% спад на цените спрямо пиковите им равнища, пазарът най-сетне изглежда стабилизиран и се възстановява в някои райони.
По данни на консултантската компания Knight Frank цените на апартаментите в Дубай са нараснали с над 5% през второто тримесечие на годината в сравнение с шест месеца по-рано. Средните наеми пък са се покачили с 2%, показват данни на CBRE.
Една от водещите причини е притокът на чуждестранни пари от Близкия изток, Русия, Пакистан и Азия, които считат емирството за сигурно убежище.
Дубай привлича купувачи от Индия и Китай поради географската си близост, лесния достъп посредством добре развита мрежа от международни транспортни връзки, както и заради големите индийски, пакистански и ирански общности, концентрирани в емирството. Политическата стабилност в Обединените арабски емирства по време на въстанията в Близкия изток привлече сериозен обем арабски инвестиции.
Смята се, че към Дубай има и силен приток на пари от Афганистан, където бизнесмените се готвят за напускането на повечето чуждестранни войски до края на 2014 г.
Официални данни показват, че през първата половина на 2012 г. чуждестранните инвеститори са купили имоти в Дубай на стойност 7,7 млрд. долара.
Поради важността на сектора на имотите за икономиката на Дубай (на тях се падат около 13% от БВП за миналата година, или почти колкото на производството), един по-стабилен пазар вероятно ще има редица положителни въздействия. Освен всичко останало той може да намали натиска въру затъналите в дългове свързани с държавата фирми, които преструктурират заемите си.
Възстановяването на бранша е предпоставка и за съживяване на фондовите пазари в Дубай. Акциите на най-голямата строителна фирма в емирството Emaar Properties достигнаха 15-месечен максимум през миналата седмица и от началото на годината са поскъпнали с 32% , макар че по-голямата част от този успех се дължи на решението на компанията да диверсифицира дейностите си, като се отдалечи от жилищните имоти и се насочи към бизнеса с хотели и търговски обекти.
Никой не очаква пазарът да постигне бума от 2008 г. - ще са нужни много години и дори десетилетия, за да могат имотите да върнат пиковите си нива.
"Пазарът на имоти в Дубай ще се подобрява, но бавно и постепенно, а не с темпото от 40% годишно, на което бяхме свидетели по време на бума", посочват от NBK Capital. Компанията допълва, че не ясно дали цените на имотите ще продължат да нарастват и след като търсенето, свързано с Арабската пролет, в крайна сметка се изчерпа.
Все пак, има причини да се смята, че пазарът може да продължи да се възстанвява поне още няколко години. Една от тях е фактът, че, поне на фона на международните градове Дубай все още е сравнително евтин. Цените на апартаментите в 828-метровата Бурж Халифа варират от около 7 600 до 11 000 долара/кв. м. Това е доста под средните цени в първокласните райони на Лондон, където цените могат да достигнат над 32 000 долара/кв. м.
На второ място Дубай може да привлече нов приток на пари от инвеститори, търсещи сигурно убежище, дори и сегашните да започнат да се изчерпват. Фактът, че местната валута е вързана за долара, би засилил привлекателността на емирството в случай например на частичен колапс на еврозоната, който би предизвикал отлив от европейската валута.