От революцията в Куба в края на 50-те години на миналия век до неотдавна, размяната или бартерът на жилища - процес, който в страната е известен като "пермута", бе единственият начин, по който местните жители можеха да сменят домовете си. Имотите бяха държавни, а частните продажби бяха забранени, пише вестник New York Times.
През ноември миналата година обаче законите бяха променени и гражданите получиха право свободно да купуват имоти, макар и да имат право да притежават само едно жилище в града и едно в селските или крайбрежни райони за почивка.
От промяната насам потокът от сделки с имоти непрестанно нараства. По данни на местната преса през първото тримесечие на годината са извършени 2730 продажби, като още 10 660 от предходни периоди са били легализирани.
Цените в Куба като цяло са доста по-ниски от останалите части на Карибите, макар че продавачите понякога очакват допълнителни плащания на черно, за да избегнат данъци.
Апартамент може да се намери и за 15 000 кубински песо или 15 000 долара, макар че имоти на подобна цена в повечето случаи са в лошо състояние и с недобро местоположение. Цените на едностайните имоти, нуждаещи се от ремонт, започват от около 30 000 песо.
Нещо по-годно за живеене с една или две спални струва около 50 000 песо, а къщите с три до четири спални се търгуват от 80 000 песо нагоре в зависимост от местоположението си.
Квартали в Хавана като "Ведадо" и старата част, както и предградията "Мирамар" и "Плия" предлагат по-добър стандарт на жилищата от по-бедните райони като "Центро Хавана" и "Керо".
Купувачите обаче се оплакват, че няма ясни категории и стандарти за цените.
"Преди не сме имали пазар на недвижими имоти, така че никой не знае колко реално струва една къща. Може да посетите две еднакви места и да получите две различни оферти", твърди собственик на популярен ресторант, пожелал анонимност. По думите му някои собственици приемат плащания единствено в долари или евро и имат нереалистични очаквания за стойността на имотите си.
Частната инициатива в Куба все още е строго ограничена, а редица работници изкарват средно по 20 песо месечно, така че дори и евтините имоти са недостъпни за тях. Онези, които все пак купуват, често използват пари, полулчени законно от членове на семейството или приятели, работещи и живеещи извън страната.