Голфът, който през последните десетилетия в много страни се обособи като масов спорт, у нас едва започна да набира скорост с изграждането на първите игрища от световен ранг през последните няколко години.
Точно този период обаче може да е белязал началото на края на бума в интереса към голфа на някои от развитите пазари като САЩ. Поне такива данни посочва бизнес репортерът Нанси Кийтс от Wall Street Journal (WSJ).
Наистина, нейните думи се потвърждват и от статистика на американската Национална голф асоциация. Според тях броят на активните голфъри (тези, които играят най-малко 20 пъти в годината) се е понижил от близо 7 млн. през 2000 г. до 4,6 млн. през 2005 г. Броят на всички играещи пък се е понижил от 30 до 26 млн. за същия период.
В същото време спортът събира все повече привърженици в развиващите се пазари. Красноречив пример е Китай, където между 1984 г. (когато става факт първото игрище) и 2009 г. са построени 600 игрища. Техният брой се е повишил тройно от 2004 г. насам.
По някои данни спадът в интереса към голфа в САЩ започва още в средата на миналото десетилетие. Дали провокиран от началото на глобалната рецесия или под въздействието на други допълнителни фактори, пониженият интерес води със себе си и някои положителни фактори за определена категория хора.
Днес е учудващо лесно да се купи имот на голф игрище поради края на строителния бум на игрища, датиращ от 1990 г., пише Кийтс от WSJ.
Без пари
Всъщност хората прибягват до отчаяни мерки, за да продадат своя имот на голф игрище.
От изданието цитират неназован източник, който говори за „перфектната буря“ на пазара на голф имоти, някои от които могат да се купят на силно занижени цени от... 1 долар, а в някои случаи дори – безплатно, казва тя.
Ситуацията се дължи на комбинация от хронично презастрояване в сектора, спад в интереса към голфа и проблемите на пазара на имоти като цяло.
Уловката в случая е, че въпросните имоти (празни парцели в рамките на голф комплекс или завършени къщи на половин цена) са обвързани с условия за членство в голф клубове, които водят със себе си високи разходи. В някои случаи членството достига до 17 хил. долара на година, като заедно с това собственикът плаща начална такса и други разходи.
Още по-сложна е ситуацията предвид, че в някои случаи дори и след придобиването на такъв имот собственикът може да не е в състояние да играе голф. Кийтс дава пример с игрище в Калифорния, което е затворило, тъй като не е можело да покрива разходите за поддръжка, но въпреки това собствениците трябва да продължат да плащат съответните такси.
За закрити голф комплекси говорят и други, като в някои случаи терените се освобождават, за да се използват за офис сгради или други съоръжения.