В големите в градове в САЩ масово разходите за жилище вървят нагоре, пише Forbes. Те не изпреварват инфлацията, но все пак сериозно удрят по джобовете на наемателите.
Едно оформящо се, и доста убедително, обяснение за този феномен са политиките на зониране, които ограничават строителството и увеличават наемите до твърде високи нива.
В нов доклад професорът по право Дейвид Шлайхер от Университета Джордж Мейсън твърди, че градоустройствената политика е основният виновник за случващото се. По подразбиране местните власти вземат решения за използването на земята, които орязват дребните строителни фирми, ограничават растежа и повишават жилищните разходи.
Поколения учени предполагаха, че докато ексклузивните предградия използват правилата за зониране с цел ограничаване на строителството и увеличаване на средните цени на жилищата, големите градове не практикуват това, защото те се управляват от "машини за растеж" или дори по-мощни коалиции от строители и политици.
На практика обаче през по-голямата част от ХХ век, когато цените на жилищата в градовете се повишаваха, хората започваха да строят, което на свой ред водеше до спад на цените. В един момент обаче този цикъл се разпадна.
В редица големи градове новото строителство изглежда не е свързано или е много слабо свързано с цените на жилищата, а резултатът от нарастващото търсене и поддържането на стабилни нива на предлагане доведе до бързо повишение на цените.
Единственото обяснение за това е, че правилата за зониране пречат на предлагането да расте на фона на нарастващото търсене.
Ключът към тази история се крие във факта, че градските законодателни органи в САЩ нямат конкурентни местни партии - при тях няма разделение между Републиканци и Демократи. Вместо това те са или безпартийни или доминирани от една единствена партия.
В резултат няма хора с власт и стимул да сключват сделки между законодателите, за да промотират неща, които биха били в полза на хората в целия град.
18:57 | 09.09.22 г.