Необходима е държавна политика по отношение регулирането на взаимоотношенията между всички участници на пазара на недвижими имоти, както и за стимулиране на развитието на сектора. На това мнение са Тихомир Тошев, изпълнителен директор на „Кредит Център“, и Валентин Съйков, президент на агенция за недвижими имоти и бивш председател на българския клон на Международната федерация за недвижими имоти (FIABCI).
Категорично „за“ засилването на регулациите в сектора се обявяват и 29% от читателите на Investor.bg, участвали в анкета за ролята на държавата на жилищния пазар, която беше проведена през лятото. Отговори са дали общо 1 112 души. От тях 40% обаче са категорично против държавата да се намесва по някакъв начин на пазара на недвижими имоти.
Закон за пазара на недвижими имоти
Валентин Съйков припомни, че от средата на 90-те години по инициатива на Национално сдружение „Недвижими имоти“ се води дискусия за отделен закон за недвижимите имоти, какъвто действа в много други страни. Пример в Европа за подобно изключително уредено секторно законодателство е Франция, поясни Съйков.
Досега обаче не е изразена воля от нито едно правителство да бъде създаден такъв закон.
Съйков поясни, че операциите с недвижими имоти по принцип са регламентирани в няколко закона, но нормативен акт конкретно за сектора би обобщил всичко, създадено от законодателна гледна точка до момента. Това би имало положителна роля като цяло за развитието на пазара.
Регулативна роля биха могли да имат и стандартите за услугите на брокерите по недвижими имоти, ако те намерят отражение в законодателството за пазара. В България стандартите действат от 2010 г., показа справка на сайта на Българския институт за стандартизация. Малко са обаче агенциите, които ги прилагат, още повече, че те имат пожелателен характер, обясни Валентин Съйков.
Насърчаване на купувачите
Почти една трета от участвалите в анкетата на Investor.bg се обявяват в подкрепа на необходимостта купувачите на жилища да бъдат подпомагани от държавата.
Насърчаването на сделките с недвижими имоти може да стане с много ясна политика за подпомагане на хората, които купуват първото си собствено жилище, смята Тихомир Тошев. Той посочи като пример САЩ, където при покупка на първо жилище се дават различни облекчения, преференциални лихви, както и директно финансово се подпомагаха домакинства. Програмата обаче се прилагаше за собственици, придобили жилищен имот през 2008, 2009 и 2010 г. и срокът й за прилагане изтече миналата година.
У нас семействата, които са купили единственото си жилище с ипотечен кредит, могат да се възползват от данъчно облекчение, като от данъчната основа се приспаднат платените през съответната година лихви. Има обаче някои условия, на които домакинството трябва да отговаря. Едно от ограниченията е възрастово - поне единият от двамата съпрузи не трябва да е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит. Точно заради това изискване се водят спорове доколко не се допуска дискриминация, освен това процедурите са твърде тромави, обясни изпълнителният директор на „Кредит Център“.
Той обаче оцени практиката като положителна, като уточни, че тя трябва да се измени и доразвие.
Валентин Съйков е на мнение, че държавата може да насърчава развитието на жилищния пазар по различни начини. Пътят за това е приемането на мерки за облекчаване покупката на първо жилище, както и да се въведат облекчения за други категории граждани, като например нуждаещи се или за хората с лихвоточки.
Насърчаване на предприемачите
Също чрез непряка намеса на държавата би могло да се насърчава отпускането на кредити на строителни предприемачи за изграждането на жилища и реализируеми проекти, смята Съйков. Той обаче е категоричен, че подобна политика трябва да се води в „разумни граници“, тъй като преди кризата „се раздаваха пари за абсурдни проекти“.
Едва 3 на сто от читателите на Investor.bg обаче се обявяват в подкрепа на мерки за подпомагане на строителните предприемачи.
Валентин Съйков каза, че малкият брой на отговорилите по този начин е напълно разбираем, тъй като проблемите на фирмите като участници на пазара на недвижими имоти са твърде далечни на обикновения човек.
Ако обаче държавата облекчи административните процедури, коригира сроковете за издаването на разрешителни и като цяло намали бюрокрацията за предприемачите, това може да доведе до понижение в цените на жилищата.