През юли, след едномесечен процес, федерално жури в Чикаго обвини Калвин Таунсенд за банкова и ипотечна измама По-късно през годината той вероятно ще бъде осъден на затвор, пише адвокатът на подсъдимия Леонард Гудман* в статия за Bloomberg.
Таунсенд е един от мнозината дребни играчи, които плащат висока цена за ролята си в ипотечната криза, докато по-големите риби се измъкват безнаказани.
Таунсенд е 52-годишен чернокож мъж от Чикаго. До 2005 г. работи като железопътен кондуктор и агент на недвижими имоти почасово. През 2005 г. посещава семинар, който го учи как да използва доброто кредитно досие на другите хора за инвестиции в имоти без първоначална вноска.
През следващите две години Таунсенд използва такива "номинирани купувачи", за да придобие 21 имота. Нетърпеливите да задоволят клиентите си кредитори осигуряват 100% от финансирането за заемите, които по-късно са препакетирани от инвестиционни банки на Wall Street и продадени на инвеститори.
Около седмица след всяка покупка на жилище, Таунсенд сключва писмено споразумение с номинирания купувач, в което се съгласява да прави всички ипотечни вноски и да плати на купувача еднократно около 15 000 долара. В замяна Таунсенд получава правото да препродаде имота и да реализира евентуална печалба от пазара на жилища, който по онова време е във възход.
Таунсенд удържа на думата си и използва големите комисиони, които получава като агент по тези продажби, за да плати 210 ипотечни вноски за имотите си. През 2007 г. обаче, когато жилищният пазар се срива и той вече не може да продаде нито един от имотите си, парите му свършват и той обявява неплатежоспособност по всичките си заеми. Губи всичко, включително собствената си къща, и се мести в мотел заедно с жена си и двете си деца.
През 2008 г. правителството го обвинява, заедно с още 20 души, в измама. Таунсенд не се признава за виновен и е съден с още един кредитен инспектор, с когото работел; приятелката на мъжа, ръководел семинарите за бързо забогатяване от недвижими имоти; и трима номинирани купувачи, закупували имоти за ръководителя на семинара. Всички подсъдими са бедни и получават право на служебен защитник.
По време на процеса прокуратурата твърди, че Таунсенд е подмамил банките, отпускали ипотеките - включително Countrywide Bank, Fremont Investment & Loan и Washington Mutual Bank - като не е разкрил пред тях договорките си с номинираните купувачи.
В хода на делото високопоставени представители на тези финансови институции свидетелстваха за строгите си политики при одобряването на ипотеки.
При кръстосан разпит аз се опитах да изтъкна, че в стремежа си за бърза печалба кредиторите са насърчавали хора като Таунсенд да им докарват все повече клиенти за заеми, независимо от това дали кредитополучателят може да си плаща вноските, а после са продавали лошите си кредити на Wall Street.
Именно тези кредитори рекламираха "заеми за лъжци", за които не се изискваше "доказване на доход". Един от номинираните купувачи, който съдейства в делото като свидетел на държавата, дори заяви, че банките "просто напипват пулса ти и проверяват дали сърцето ти бие, а след това ти дават заем".
Техническо погледнато, финансовите споразумения между Таунсенд и купувачите след покупките не са незаконни. Освен това той не е бил длъжен да ги разкрива в декларацията си пред властите, която изисква да бъдат огласявани единствено плащанията в момента на сключване на сделката.
И все пак, прокуратурата пита журито дали не смятат, че кредиторите са искали да знаят за уговорките между Таунсенд и купувачите.
Най-вероятно отговорът на този въпрос е не.
При операция Грейлорд през 1980-те години бе разобличена ширещата се корупция в държавните криминални съдилища на Чикаго. Един от страничните ефекти от тази корупция бе, че обвиняемите, които не плащахи подкупи, получиха максимални присъди, така че корумпираните съдии да могат да се изкарат твърди противници на престъпността.
Подобно нещо се случва и в момента при разчистването на хаоса в ипотечния бизнес. Политически безсилните влизат зад решетките, за да може привидно да изглежда, че правителството сериозно се бори с измамите.
За прокуратурата е лесно да печели дела, като преследва дребните риби. Тази стратегия обаче изобщо не наказва най-отговорните за лошите ипотеки и няма да предотврати бъдещи случаи на измама. *(Леонард Гудман е адвокат от Чикаго. Изразените в материала мнения са негова лична преценка).
16:42 | 30.08.22 г.