Дали китайският пазар на имоти е балон, който може да се спука, спирайки ръста на Китай и разтърсвайки китайската икономика, е въпрос, който днес занимава всеки инвеститор – от Бразилия до лондонското Сити.
Независимо дали ще се спука или не, сегашната ситуацията е нестабилна, смята Джамил Андерлини, оглавяващ офиса на FT в Пекин.
На повечето хора в Китай дори не им беше хрумнала възможността за закупуване на собствено жилище до 1998 г., когато китайското правителство реши да приватизира по-голямата част от градския жилищен фонд на страната.
Докато някои спорят дали данните за 89% жилищна собственост в страната са точни, редица анализатори твърдят, че секторът на имоти в Китай представлява единственият най-важен фактор за здравословното състояние на днешната световна икономика.
По думите на Джонатан Андерсън, икономист в швейцарската банка UBS, имотите и жилищното строителство са доминиращ фактор в модела за ръст на цялата китайска икономика.
Той казва, че секторът е най-важната детерминанта за търсенето на суровини, което е голям двигател на икономиката на страната.
Посещението на който и да било китайски град, с неговите крепости от кранове и безкрайни строителни площадки, е достатъчно да убеди всеки случаен наблюдател в истинската значимост на имотите за втората по големина икономика в света.
И въпреки че сред иконмистите и анализаторите няма консенсус дали бързите ценови ръстове и мащабният строителен бум представляват балон, някои китайски висши правителствени служители са силно притеснени именно от това, а почти всеки признава, че настоящият ръст не е стабилен в дългосрочен план.По някои оценки Китай днес потребява до 50% от основните суровини в света, както и материали като цимент, желязна руда и стомана, а китайският сектор на имот е основният двигател за тяхното търсене.
Например имотите директно представляват около 40% от китайското потребление на стомана.
Въпреки това ако към това се добавят и домакинските уреди, автомобилостроенето, инфраструктурата, свързана с имотите, както и други сектори, зависими от сектора на имотите, този дял се покачва до две трети.
От миналата година китайското правителство се опитва да охлади цените на имотите и да ограничи прекомерните инвестиции в жилищните проекти от среден и горен клас, които се разпространиха с бързи темпове из цялата страна.
В същото време Пекин стартира безпрецедентен проект за изграждането на десетки милиони държавно-субсидирани апартаменти, за да предостави жилища на повечето от китайските жители, които не могат да си позволят да закупят или да наемат дом в градовете.
Този ход има за цел да продължи инвестициите и строителния бум, въпреки забавянето на частния строителен сектор. Той също цели да предостави мерки за нарастващото разслоение в китайското общество, което се появи отчасти поради бързия ръст.
Наистина ръстът на пазара на имоти в Китай бе придружен от редица нежелани странични ефекти, пише Андерлини.
Според някои анализатори жилищната собственост в големите градове е по-скоро 45% в сравнение с официалните 89%, ако се вземат предвид огромното население от вътрешни имигранти, които живеят в градските райони.
Местните власти днес разчитат до голяма степен на продажбата на земя на строителните предприемачи като основен източник на приходи, а отчуждаването на земя от обикновените граждани е най-голямата и сериозна причина за гражданското недоволство в страната.
Въпреки че официалните данни често са трудни за анализ, а информацията в последно време говори за смесена картина, съдбата на китайският пазар за имоти ще има отзвук за всички – от австралийските миньори до германските износители в САЩ.