Следващият кредитен бум може да бъде около 2018 г., който ще бъде генериран от прекалено агресивни банки, така че следващият крах при имотите може да настъпи например около 2020 г. Това прогнозира Крис Бенет, старши инвестиционен директор на Europa Capital Emerging Europe Fund, по време на конференция за имоти в София. „Моята първа банкова криза беше през 1947 г., когато банките се сринаха и цените в Лондон се понижиха с 90%“, каза той. След това обаче кредитирането е било подновено, което е довело до нова криза през 80-те години. Този сценарий е повторен още веднъж и през 90-те години, така че това е обичайният ход на пазара, коментира той. „Стойността на имотите се корени в тяхната способност да генерират капитал във времето. Ето защо те трябва да бъдат проектирани правилно и именно това липсва по тези географски ширини (Югоизточна Европа)“, коментира Бенет. България е малка страна и за неин лош късмет е разположена до Румъния, която е три пъти по-голям пазар като обем. Едва ли ще видите други големи международни инвестиционни фондове в България преди 2013-14 г., каза той. Междувременно пазарът ще има задача да се справи с някои належащи задачи, продиктувани от конюнктурата в периода след кризата. Един от тях е необслужваните кредити и имотите, придобити с тях.
По думите на Асен Лисев, директор на консултантската компания MBL|CBRE, за момента отнетите от банките имоти „са единици“. Има обаче значителна част от кредити, които се преструктурират и предоговарят и банките са активни в този процес. С влошаване на по-голяма част от кредитите обаче, предвид факта, че пазарът не показва признаци на растеж (нито като наеми, нито като подобряване на доходността), банките ще започнат да прехвърлят имотите, които вече са финансирали, към баланса на свои дъщерни дружества и ще ги управляват като част от своите портфейли. Много от собствениците на сгради ще загубят много капитал, който така или иначе вече е загубен, но все още не е признат като загубен от кредиторите, смята той. Георги Киров, директор Инвестиции и корпоративни консултантски услуги в Colliers International, каза, че банките имат проблеми с недвижимите имоти основно по две направления. От една страна, това са портфейлите им от заеми, част от които вече са проблемни. На второ място, става дума за недвижимостите, които директно се използват от банките, някои от които са разпокъсани и не се използват оптимално. Затова банките ще видят възможност да започнат да използват за своите нужди част от имотите, които ще отнемат, каза той. От своя страна, Светослав Делчев, управител на Ерсте груп Иморент България, каза, че е оптимист за развитието на пазара на имоти у нас. Българите са добри спестовници, каза той, като посочи, че страната ни е отчела един от най-големите ръстове на спестяванията по време на кризата. Това е един скрит потенциал, който ще се реализира, ако тези спестявания бъдат инвестирани в икономиката, когато настъпи подходящият момент за това, обясни той.
Относно преимуществото на румънския пазар в инвестиционно отношение той каза, че от една страна Румъния наистина е три пъти по-голям пазар, но тя има пет пъти по-големи проблеми от нас, както икономически, така и свързани конкретно с пазара на имоти. „Това в един момент ще бъде оценено от инвеститорите и те ще дойдат и тук“, каза той. По мнението на Лисев, това, което следва на инвестиционния пазар, е ясна диференциация между пазара у нас и този в останалите страни, между първокласни и всички останали имоти, между пазара в столицата и в провинцията. „Няма да има една цена за всички имоти“, каза той. „Това го видяхме вече при жилищата, видяхме го и при офис площите, сега е време (да го видим) и при инвестиционните продукти.“