В момента у нас има над 50 търговски центъра, функциониращи в различни населени места. Някои от тях работят успешно, други стоят почти празни.
По данни на консултантската компания Cushman & Wakefield към края на първото тримесечие на 2011 г. България изпревари Гърция и Украйна по отношение на брутна отдаваема търговска площ на 1000 души население със 73,4 кв. м. Средното за ЕС-27 е 235,4 кв. м на 1000 души население. Някои градове като Варна обаче имат значително над средното за ЕС насищане.
Предвид затруднените пазарни условия, пониженото потребление и ръста на безработицата, особено в някои региони извън столицата, редица молове изпитват значителни трудности, застрашаващи дори тяхното оцеляване.
В този нов контекст потенциалната необходимост за промяна в първоначалната концепция на някои от центровете у нас, която преди години беше само абстрактна теория, вече изглежда малко по-реална... поне за някои проекти.
Все по-често се чуват мнения на експерти, които лансират една или друга възможност за това по какъв начин биха могли да се препозиционират някои от затруднените молове у нас, след като вече е ясно, че ще имат проблеми да функционират според първоначално замисления си формат.
Някои експерти обаче смятат, че в градове като София с по-висока покупателна способност все още има място и за нови молове.
Това беше и една от темите, които обсъждаха специалистите по време на конференцията за имоти BalRec, която се проведе вчера с медийното присъствие на Investor.bg.
На въпрос дали именно препозиционирането е отговор за успеха на някои от моловете, Драгия Драгиев, мениджър Управление активи в един от собствениците на Мол София, GE Capital Real Estate Central&Eastern Europe, отговори, че в този случай е необходимо да се изготви бизнес план, който да установи дали конкретен модел би работил за съответното населено място и съответния проект.
Той коментира, че има много широк диапазон от случаи при самите сгради, като някои от тях имат по-малки проблеми.
„Някои от тях са празни само на 10-15% и при тях не би трябвало да се мисли за толкова сериозни мерки“, каза той.
Има обаче някои схеми, които са почти целите празни и те са центровете, за които трябва да се мисли за нов подход или ново предназначение.
Онези, които са наполовина и по-малко празни, от своя страна, създават трудности освен за центровете, така и за търговците в тях, които търпят загуби заради неоправдани разходи, а в някои случаи и влошен имидж поради избора си да работят в празен мол.
Тяхната ситуация може още повече да се утежни с влизането на нови големи търговски вериги, които за момента забавят експанзията си у нас.
Симона Първанова, директор "Бизнес развитие" във Forton International, също потвърди, че „някои от сегашните играчи може би ще имат трудности“.
Бяха предложени множество потенциални възможности за това какво предназначение би могло да се намери за тези центрове, за които е все по-вероятно в даден момент да се наложи да се търси такова.
По думите на някои коментатори сред възможностите са библиотеки, спортни зали, университети и дори болници.
За здравни заведения поне има търсене, защото, колкото и да е жалко, в България има много болни, коментира един от участниците.
20:55 | 12.09.22 г.