Необходими са околи 65 години за обновяване на сградите в Европа, за да се достигнат високите критерии за енергийна ефективност, заложени в директивата на Европейската комисия за енергийните характеристики на сградите в ЕС. Това сочат данни на природозащитната организация WWF, изнесени по време на проведена в София конференция. Предвижда се въпросните критерии да влязат в сила за новопостроените жилищни сгради след 2020 г., а за новите обществените сгради - две години по-рано.
От организацията същевременно обърнаха внимание, че в директивата не са определени точни критерии, на които да отговарят енергоефективните (енергоспестяващи) сгради, нито са предвидени стимули за бизнеса и гражданите за строителство и живеене именно в такива сгради.
Представителят на Германския съвет за устойчиво строителство представи основните критерии по стандарта DGNB, на които трябва да отговарят т.нар. „зелени” сгради и съответно градските квартали с такива сгради. Показателите са няколко групи, свързани с: местоположението, околната среда (вкл. наличие на свободно пространство, делени площи), социална инфраструктура, търговска инфраструктура, образователни учреждения, наличие на комунални услуги.
Беше посочено, че обитателите на сгради, сертифицирани по DGNB, са предимно хора с високи доходи, тъй като и имотите в „зелените” квартали са по-скъпи. Предполага се, че и инвеститорите, които строят, дават под наем или поддържат сградите в такива квартали, също имат добри приходи.
В Германия вече се издават и декларации за т.нар. устойчиви строителни материали, стана ясно по време на форума. За да се издаде такъв сертификат, е необходим анализ на жизнения цикъл на материала, на начина на производството му и на неговата екологосъобразност. Такива сертификати не са задължителни, обаче към издаването им и съответно ползването на такива материали има интерес, вкл. от инженери и архитекти, защото създават предпоставки за по-добри пазарни позиции на построените с устойчиви материали сгради.
22:02 | 07.09.22 г.