От суета към разум – краят на бума на небостъргачите в Лондон

Строителните предприемачи в Лондон жертват височина и показност за по-добра възвръщаемост, след като лудостта по изграждането на забележителни небостъргачи приключи, казва Кен Шатълуърт, архитект на известната лондонска сграда Gherkin ( „Корнишона“), пред Bloomberg.

“Ерата на лъскавата показност приключи“, коментира Шатълуърт, който ръководеше екипа в архитектурното бюро на Норман Фостър, проектирал 40-етажната кула в Ситито. По думите му такъв проект днес не би започнал. „Днес парите движат всичко, така че ако може да построиш нещо на половин цена, това ще направиш“, обяснява той.

И докато небостъргачи с прякори като Cheesegrater ("Рендето") и Walkie Talkie допълват хоризонта на британската столица, те по-скоро отразяват минали съображения, отколкото днешни. Всички офис кули, които трябва да бъдат открити в Лондон до 2014 г., са планирани преди финансовата криза. Днес предприемачите все повече се насочват към по-евтини и не толкова амбициозни проекти.

Миналия месец Commercial Estates Group Ltd. обяви, че ще преразгледа план за изграждането на 63-етажна сграда в близост до финансовия район Канари Уорф. Инвестиционният тръст Hammerson Plc, който притежава седем офис сгради в Лондон, през януари изостави проекта си за 32-етажна кула в Ситито в полза на 15-етажен офис комплекс.

„Строителството на висока сграда се оказа много скъпо, затова се върнахме към чертожната дъска“, казва Мартин Джепсън, управляващ директор на Hammerson за Лондон. 

Ренесанс в Ню Йорк

В Ню Йорк предприемачите съживяват проекти, за да се възползват от растящите наеми. Очакванията са строителството на офиси да се възстанови, след като кредитната криза го ограничи. One World Trade Center, който ще бъде най-високата кула в западното полукълбо при откриването си през 2013 г., е сред няколкото небостъргача, които може да бъдат построени до края на десетилетието, прогнозират от базираната в Ню Йорк агенция за имоти Cassidy Turley.

Високите сгради в Лондон струват с между 50 до 150 паунда на кв. фут (между 538 и 1615 паунда на кв. м) повече от по-ниските заради по-силните си конструкции и по-неправилните форми, каквито често имат, казва Стив Уотс, който отговаря за високите структури в консултантската компания Davis Langdon, част от Aecom Technology Corp.

Това означава, че средствата за изграждането на небостъргач с площ 500 хил. кв фута (46 хил. кв. метра) могат да достигнат 150 млн. паунда, два пъти повече от разходите за по-ниска сграда със същата площ.

По-високи наеми

Нещо повече, много наематели не са склонни да платят по-високите обикновено с 15 до 20% наеми за настаняването си в кула, предвид слабостта на икономиката, казва Марк Суетман, директор проекти в Hines Interests LP. Базираната в Тексас Hines изгражда осеметажен проект с площ 389 хил. кв. фута (36 хил. кв. м) в централен Лондон.

Освен това високите сгради са по-слабо привлекателни за инвеститорите от по-ниските, защото наемателите не могат да започнат да се нанасят, преди да свърши строителството, казва Март Фармър, партньор в базираната в Лондон консултантска компания EC Harris LLP. Не такъв е случаят с проекти, разделени на две или три ниски сгради.

„Не може да се настаниш на някой етаж под строителната площадка, затова отнема много дълго време, преди да дойдат първите приходи“, посочва той.

Оттеглянето от офис кулите е „бягство от суета към разум“, коментира Фармър. „Банкерите са тези, които непряко оформят хоризонта над Лондон, не архитектите“, допълва той.

По-евтини техники

Междувременно някои компании търсят по-евтини техники за изграждане на небостъргачи.

„Това е по-скоро нова възможност, отколкото смъртта на високите сгради“, убеден е Стюарт Липтън от Chelsfield Partners LLP. Той планира да внася технологии от САЩ, с които да направи високите сгради по-печеливши.

По думите му с по-дисциплиниран подход към архитектурата и чрез стандартизирани компоненти може да се постигне елегантен и ефективен дизайн за много по-малко пари.

Недостиг на площи

Търсенето на офис площи в лондонското Сити се сви рязко през 2008 г., когато Великобритания навлезе в най-тежката си рецесия след Втората световна война.

До началото на тази година пазарът се възстанови достатъчно, за да даде възможност на Land Securities Group Plc да размрази проекта си Walkie Talkie в близост до Английската централна банка, а British Land Co. да започне работа по сградата Leadenhall.

Небостъргачът Shard пък ще погълне над два пъти повече стъкло от „Корнишона“ и ще стане най-високата кула на Острова при завършването му следващата година. Той се финансира от базирани в Катар компании.

Предприемачите целят да се възползват от недостиг на първокласни офис площи, който според данни на Capita Symonds, е довел до ръст на наемите в Ситито с 16% през последните 12 месеца. Очакванията са ръстът да продължи.

Финансовите компании ще създадат 11 хил. нови работни места в британската столица през следващите три години и ще им трябват офис площи, равни на четири небостъргача Shard, където да ги настанят, изчислиха от подразделението за имоти на BNP Paribas SA на 15 април.

„Кулите не се строят, защото хората много искат да се преместят в тях, а защото предприемачите искат да извлекат максимална възвръщаемост от парче земя“, коментира Фармър. „Винаги ще го има този стремеж нагоре.”

Снимки на някои от бъдещите небостъргачи в Лондон може да видите тук