Малко преди Великден през 2008 г. Антоан Малуф пристигнал в гръцкото транспортно министерство с необичайна молба – да купи остров.
Генералният директор на базираната в Монако инвестиционна компания MMC Group представил в министерството 15 млрд. евро под формата на гаранции за инвестиции, издадени от най-големите финансови институции в САЩ и Европа.
Малуф имал идея да закупи остров Патроклос – ивица суша с площ от 1000 акра (над 4 хил. дка) в Сароническия залив – и да използва останалата част от капиталите за изграждане на мащабен тематичен парк в стил „Лас Вегас“.
Той смятал да изгради множество казина, голф игрища и луксозни хотели и жилища за 50 хил. души, пристанище за хиляди яхти на острова, който се намира на разстояние от няколко минути път с кораб от Атина. Проектът е щял да създаде 8 хил. работни месеца. Плановете били интериорът на един от луксозните хотели да бъде реализиран от Донатела Версаче.
„Всичко, което ми е нужно, за да започна, е писмо с обещание, че правителството ще помогне за преодоляването на абсурдната гръцка бюрокрация“, казва Малуф. „Исках гаранция, официална писмена гаранция.“
Тогавашният транспортен министър Фани Пали-Петралиа му казал, че правителството му оказва пълна подкрепа и му „дава своята благословия“. Писмена гаранция обаче не му била предоставена с думите: „Какво? Не вярвате ли на правителството на Гърция?“
Малуф така и не получил своето писмо и проектът за развитието на острова пропаднал и станал жертва на онази бюрократична парализа и институционализирана корупция, която премиерът Георгиос Папандреу в момента се опитва да овладее, пише Bloomberg.
Дългът, който Гърция трябва да погаси през следващите години, се изчислява на около 400 млрд. евро, а месечните вноски са на стойност от 4 млрд. долара. По време на срещата на върха в Давос самият Папандреу предложи стратегия, до която често прибягват компаниите, изпаднали във финансови затруднения – продажбата на ценни активи. За Гърция това са 6000-те слънчеви острова, които заедно с луксозните имоти и държавната земя, контролирана от правителството, могат да постигнат добри цени на свободния пазар, пише изданието.
Нито една сделка
Повечето от гръцките острови са в частни ръце и са с единична цена между 3 млн. евро и 150 млн. евро. Въпреки че правителството не е собственик, то може да спечели от продажбата им чрез различни данъчни постъпления, както и последващото развитие и проекти, които ще създадат работни места. В резултат на това държавата е намесена във всяка фаза от една такава продажба – от разрешаването на самата сделка до контрол върху кой точно може да купи такъв имот и колко ще плати за него. Всичко това поставя страните под изключителната зависимост от гръцката бюрокрация.
Въпреки огромните възможности нито една сделка не е сключена, откакто Папандреу лансира идеята. Това е станало почти невъзможно поради огромния лабиринт от държавни, местни, военни и религиозни регулации, декрети, закони, прокламации и наредби, които препятстват каквато и да било продажба, тъй като никой не може да установи кой какво притежава.
Потенциалните купувачи често харчат повече пари и време, за да преговарят за продажната цена с държавните служители, отколкото със самия собственик на имота. След това идва предизвикателството да се установи кой точно притежава земята.
„В момента има съдебни битки за поземлени спорове, които датират от 1838 г.“, казва бившият генерален секретар на Министерството на икономиката на Гърция Стратис Стратигис. „Ние все още нямаме поземлен регистър.“
През 1994 г. ЕС предостави на Гърция почти 60 млн. евро за създаването на Агенция за поземления регистър. Въпреки това, по думите на Петрос Дукас, бивш заместник финансов и заместник външен министър, „ЕС изисква част от своя грант обратно. Разходите за създаване на регистъра някакси скочиха от 1300 евро на кв. км до 30 хил. на кв. км“.
Островът на "Бийтълс"
Бюрократичният лабиринт, през който трябва да минат чуждестранните инвеститори, се илюстрира най-добре може би със собствеността на остров „Светия Дух“, който поп групата „Бийтълс“ някога се опита да купи, пише изданието. Ливърпулската четворка в продължение на три години се опитвала да придобие острова от неговия собственик Софокъл Папаниколау, канцлерът на гръцкия Кралски двор през 50-те и 60-те години.
Въпреки всички усилия „Бийтълс“ не успели да купят острова. В крайна сметка те купили друг остров, който продали няколко месеца по-късно.
Островът се продава и днес. Официалната цена е 20 млн. евро. Мариел Кзони, юристът, който представлява семейство Папаниколау, обяснява, че върху цената от 20 млн. евро има 9% данък.
„Местната данъчна администрация обаче оценява острова на 1,5 млн. евро. Така че ще оформим договора за продан за данъчното с цена от 1,5 млн. евро“, казва тя. „Вие плащате на продавача 20 млн. евро, но на правителството плащате 9% само върху 1,5 млн. евро. Евтино, нали?“
Несъответствието по отношение на стойността на земята е само едно от предизвикателствата, които продавачи и купувачи срещат при опит за покупко-продажба на остров.
„Осем министерства, от културата до отбраната, са въвлечени в началната покупка на гръцки остров“, обяснява Катерина Самаропулу, директор на компанията, специализирана в покупко-продажба на острови A. Samaropoulou & Associates.
„И после, след като имате подписите на осемте министерства, в зависимост от това къде се намира островът и какъв е неговият юридически статус, се връщате в Министерството на финансите, за да видите дали те не искат да го купят на данъчната цена.“
Казахски милиардер
Всички купувачи, които не са граждани на ЕС, отделно трябва да преминат през проверка на Министерството на отбраната, за да се установи, че не представляват военна заплаха за Гърция в случай на нападение от страна на Турция, пише изданието.
„Най-травматичната сделка в Гърция е покупката на остров“, казва Самаропулу. „Има около 2 500 официални лицензи и разрешителни, за да приключите продажбата. Моите 60 сериозни чуждестранни клиенти, които се интересуват от покупката на острови, го намират за изумително.“
Въпреки всичко обаче продажбата на остров „Светия дух“, който персите някога използвали за подготовка преди битката при Термопилите, продължава.
Кзони и Самаропулу казват дори, че наскоро са открили купувач – казахски милиардер, чието име отказват да обявят. Той бил готов да започне процедурата по покупка, но бил пратен зад решетките в Казахстан малко преди сделката.
Кзони казва, че бюрокрацията, чиновниците и целия процес все още са налице и е малко вероятно да изчезнат в близко бъдеще.
„Прекалено много ли са 20 млн. евро?“, коментира тя. „Предвид всичките проблеми може би цената би трябвало да бъде намалена.“
03:54 | 06.09.22 г.