Жилищните цени в Швеция, Финландия и Норвегия може да се сринат, което би възпрепятствало едни от най-силните възстановявания в Европа и би заплашило да върне икономиките им в рецесия, пише Bloomberg.
Пазарът на имоти в Швеция може да падне, тъй като 20-те процента кредитополучатели с най-големите заеми изпитват затруднения с изплащането на дълговете си, които са до 46 пъти по-големи от техните разполагаеми доходи, смятат от Royal Bank of Scotland. От Централната банка на Норвегия заявиха, че ниските лихвени нива носят риск от прегряване на кредитните и имотните пазари в страната, докато от Финландия коментираха, че на жилищния пазар може би се оформя балон.
„Силно съм притеснен“, казва в интервю финландският финансов министър Юрки Катаинен. „Може би има жилищен балон във Финландия. Има риск, че разходите за ипотека са твърде ниски.”
Жилищните цени в трите държави се повишиха миналата година, въпреки че икономиките им се свиха, а безработицата нарасна, пораждайки дисбаланси, които сега трябва да се коригират. По-високите лихвени нива в Швеция може да доведат до фалита на някои кредитополучатели, казват от RBS. Разходите за заеми във Финландия, която е член на еврозоната, пък се определят от Европейската централна банка, което прави по-трудно управлението на местната икономика.
Жилищните цени в Швеция, най-голямата северна икономика, нараснаха със 7% на годишна база за трите месеца до юли, което е 15-ти пореден период на увеличение. В Норвегия цените са се повишили с 19,6% от края на 2008 г. до миналото тримесечие. Във Финландия цените на съществуващите жилища са нараснали с 10% на годишна база миналото тримесечие, след като отбелязаха рекордния ръст от 11,4% за трите месеца до края на март.
Ларс Магнусон, директор на Националния борд за гарантиране на жилищните кредити към шведското финансово министерство, заяви в интервю преди дни, че жилищата в страната ще загубят една пета от стойността си в идните три до пет години.
„Спад от 20% вероятно би способствал за причиняването или задълбочаването на повторна рецесия“, коментира Пар Магнусон, главен икономист за северните икономики в RBS в Стокхолм. „Повторна рецесия би могла да настъпи във всички случаи с влошаването на международните условия за растеж.”
Задълженията на домакинствата в Швеция са равни на 167% от разполагаемите доходи към края на миналата година спрямо 104% преди десетилетие, сочат изчисления на Riksbank. Във Финландия това съотношение се е повишило до 107% към края на миналата година от 65% през 2000 г., според данните на централната банка. В Норвегия съотношението на дълга се очаква да се повиши до 197% от разполагаемите доходи до края на годината, което би било ръст от 14,5 пункта спрямо 2005, изчисляват от Norges Bank.
Основната лихва на ЕЦБ от 1% може да се окаже неподходяща за нуждите на финландската икономика.
„За да се предотврати балонизиране, би било добре, разбира се, ако Финландия можеше сама да определя паричната си политика“, казва Мико Форс, икономист в Roubini Global Economics в Лондон. „И все пак това не е достатъчно само по себе си, както казват и от централните банки в Швеция и Норвегия. Регулацията е може би най-добрият инструмент.”
Иначе трите икономики са на път да отбележат едни от най-успешните възстановявания в ЕС. БВП на Финландия може да нарасне с 1,5% тази година след спада от 8% през 2009 г., според прогнозите на правителството. В Швеция централната банка очаква ръст на икономиката от 3,8% тази година след миналогодишното свиване с 5,1%. БВП на континентална Норвегия ще нарасне с 1,75% тази година след спад от 1,6% миналата, прогнозират от централната банка там.
Според RBS обаче рисковете за пазара на имоти днес са по-големи в сравнение с преди кредитната криза, тъй като домакинствата са както по-задлъжнели, така и по-незащитени от лихвени промени.
13:28 | 14.09.22 г.