Десетки държави обявиха тази седмица, че ще положат повече усилия да върнат недвижими имоти, отнети от нацистите, като отварят архивите и обработват претенциите за реституции по-бързо, предаде AP.
Общо 43 държави подкрепиха първите глобални указания за връщането на имоти на техните законни собственици или наследници.
Необвързващите правила призовават за повече прозрачност и бързина при обработването на претенциите над имоти, отнети в периода между 1933 и 1945 г. Те също така определят, че хората с претенции за загубени имоти трябва да получат свободен достъп до всички местни, регионални и национални архиви, които биха имали отношение към тях.
„Отбелязахме голям напредък в предоставянето на закъсняла справедливост за жертвите и техните семейства“, казва Стюарт Айзенщат, специален съветник на американския държавен секретар по въпроси, свързани с Холокоста, при представянето на правилата в чешката столица.
„За първи път от 65 години ... държавите се събраха в Прага, за да предоставят насоки и най-добри практики за имотите, конфискувани неправомерно от нацистите, фашистите и техните сътрудници по времето на Холокоста“, допълва той.
Преди Холокоста евреите са притежавали имоти в Европа на стойност между 10 млрд. долара и 15 млрд. долара по това време, сочи изследване от 2007 г. на икономиста Сидни Заблудоф.
По-голямата част от тях са отнети и никога не са върнати или платени, което означава, че се губят между 115 млрд. и 175 млрд. долара по сегашните цени, сочи изследването. Според него много западноевропейски правителства са платили реституцията на малка част от отнетите активи, докато държавите в Източна Европа от съветския блок не са платили почти нищо.
Посланикът на Израел в Чехия заяви, че е „доволен“ от резултата. „Преговаряме от близо година и окончателният документ на практика адресира всичките ни грижи“, казва Яков Леви.
Други като бившия председател на еврейската общност в Прага, са скептично настроени, че новите правила ще променят нещата скоро. „Ще бъде революция, ако правителствата наистина се придържат към тези указания. Ще е чудо“, е коментарът на Томас Йелинек.
Русия например вече обяви, че не може да подкрепи новите стандарти, защото другите държави са отказали да се съобразят с искането й да се променят части от документа, заяви посланикът на Чехия в Израел Томас Пояр, без да предостави подробности.
Правилата са плод на едногодишни преговори, започнали по време на международна конференция за реституцията през юни миналата година в Прага.
Делегатите на тази конференция призоваха правителствата да положат всички усилия, за да върнат бившите обществени и религиозни еврейски имоти, конфискувани от нацисти, фашисти и техни сътрудници и препоръчаха държавите да изготвят национални програми, които да адресират въпроса с частните сгради и земя.
Правилата поощряват държавите да премахват пречките пред чуждестранни граждани, които търсят отнети имоти и призовават за създаването на специални фондове в случаите, в които няма наследници с претенции над имотите.
Ако реституцията на даден имоти не е възможна, „други приемливи решения може да включват замяна с имот със същата стойност или заплащане на наистина справедлива и адекватна компенсация“, пише в указанията.
Айзенщат подчертава, че много зависи от това как държавите ще въведат правилата и подчертава, че времето е от ключово значение. „Всички ние не сме направили достатъчно. Има 500 хил. оцелели от Холокоста, около половината от тях живеят на или под линията на бедността“, казва той.
След две години се предвижда да бъде проведена конференция, която да анализира постигнатия напредък.
17:28 | 06.09.22 г.