Докато се разхождат с гондоли из Венеция, милионите туристи, минаващи покрай Палацо Диедо, Градениго или Сан Касиано, като цяло не осъзнават, че гледат признаците на още една дългова криза в Европа. Защото в отчаян опит да закрепи баланса си италианският град обяви тези три исторически обекта за продажба, пише британският седмичник The Observer.
Една четвърт от приходите на Венеция идват от казиното на града, където хиляди туристи залагат, без да знаят, че финансират битката на града срещу повишаващото се равнище на водата или плащат за известния местен карнавал. Спадът на туризма обаче засегна общинската хазна и принуди града да потърси нови начинания за финансиране. Наскоро Венеция създаде фонд от 18 имота, оценени на 82 млн. евро, които се очаква да бъдат продадени в рамките на три до пет години.
В момента в заглавията на новините е основно кризата в еврозоната, но на по-ниско ниво бавно се оформя друга кредитна буря, пише изданието. Очаква се европейски градове и региони да наводнят пазара тази година, нетърпеливи да финансират растящите дефицити. По изчисления на кредитната агенция Standard & Poor's (S&P) държавните заеми на местни и регионални власти ще достигнат исторически пик от близо 1,3 трлн. евро. Основната част ще дойде от силно децентрализираните германски федерални провинции и от испанските области с големи дефицити. Регионите са изправени също пред по-висока цена на заемите и най-вероятно още понижения на кредитните рейтинги.
S&P наскоро намали рейтинга на Мадрид, чиито дългове се очаква да останат между 155%-170% от очакваните приходи до 2012 г. В годините на бума Мадрид харчеше с размах, инвестирайки милиони в инфраструктурни проекти. Валенсия също отдели огромни средства за събития като регатата за Купата на Америка и Формула 1, които обаче според анализатори нямат капацитета да генерират достатъчен икономически ръст.
Рейтингът на Каталония също беше понижен, след като S&P казаха, че „бремето на голямата задлъжнялост на региона вероятно ще продължи в дългосрочен план“. Каталония трябва да привлече 9,4 млрд. евро тази година, близо два пъти повече от миналата година, като планира да използва индустриалната и туристическата си база, както и марката Барселона за привличане на инвеститори.
Немската провинция Северен Рейн-Вестфалия пък планира да привлече 27 млрд. евро тази година, една трета от които чрез облигации. От местните власти обясняват, че се възползват от това, че немските облигации се считат за безопасно убежище. Въпреки това най-богатата немска провинция не е имунизирана срещу глобалната рецесия - тази година тя трябва да привлече с 3 млрд. евро повече от миналата.
Градовете и регионите обаче нямат финансовата мощ на държавите или глобалните корпорации, които плащат милиони на инвестиционни банкери да им намерят инвеститори.
При това те са изправени пред конкуренцията на нови играчи като автономните испански области Арагон или Галисия и пред нервни инвеститори, които са още по-малко склонни да толерират риска след гръцката дългова криза. Баското правителство в Северна Испания например е отложило издаването на облигации за над 1 млрд. евро, по информация от банкер, запознат със ситуацията.
Има и други традиционни проблеми. От S&P казват, че италианският град Неапол е изправен пред „структурни проблеми при генерирането на ликвидност“. Какво означава това? „Събираемостта на данъците е много ниска. Вдигат данъците, но не ги събират – не е проблем на голяма задлъжнялост“, посочва Мириам Фернандес от S&P.
Европейските региони традиционно заемат средства от специализирани в публичното финансиране банки като немската Depfa или Dexia в Белгия. Това вече се промени. „Тази традиционна база, банките в публичния сектор, вече не работи“, коментира Филип Браун, шеф на отдела за публичния сектор в Citigroup. „А в този климат инвеститорите са много чувствителни към държавите с големи дългове.“
Въпреки предизвикателствата рейтинговите агенции не очакват някаква катастрофа с местното финансиране. Според S&P повечето западноевропейски градове и региони са все още далеч от най-ниския рейтинг (junk), което им дава възможност за маневри.
Ситуацията обаче е доста различна в Източна Европа.
„Повечето неинвестиционни рейтинги са в Източна Европа, в страни като Русия, тъй като са със слаби икономики и имаха проблеми с ликвидността в миналото. Липсва им също финансовият опит“, казва Фернандес от S&P.
Столицата на Латвия Рига е на ръба да получи junk рейтинг заради „зависимост от рязко намаляващи източници на приходи и липсата на власт над данъчните приходи на града“, посочиха наскоро от Moody's.
Колкото и да се влошава ситуацията обаче и въпреки набъбващите дефицити, европейските региони и градове могат да разчитат на държавата да ги спаси. Затова не се очаква те да последват съдбата на американските местни власти, където общините носят цялата си финансова отговорност.
06:16 | 08.09.22 г.