Колко от вас са си задавали въпроса: Защо след като повечето пъти познавам пазара, сметката ми е на червено ? Именно на този въпрос ще намерите отговор и решение в редовете по-надолу.
Ще започна с един пример от хазарта. Факт е, че много по-лесно се разбират примерите от комарджийството, отколкото от финансовия свят. Затова първо ще разгледам една игра и след това ще приложа концепцията за “Оптимално Ф” на капиталовия пазар.
Предлагам ви да играем на 'ези-тура'. Аз ще хвърлям монетата, а вие ще залагате и играете. Разбира се, играта ще е честна. За всяко познаване ще ви давам по 2 лева, а за всеки пропуск ще ви вземам по 1 лев... Вероятно ще ме помислите за луд и веднага бихте се съгласили ! И наистина чисто статистически:
МЕ = p*w + p*l = 0.5*2+0.5*(-1) = 0.5 p – вероятност от настъпване на дадено събитие; w – печалба; l – загуба;
Очакванията ви са, че в крайна сметка ще спечелите по 0.5 лева на залог. И сте прави, но само донякъде. По-опитните от вас знаят, че щом нещо е прекалено хубаво, едва ли е възможно да е истина! Истината е, че вие можете да губите дори и в игра, в която преимуществото е на ваша страна, ако не залагате правилно (имам предвид от гледна точка на големината на залога)!
Да вземем за пример експеримента на Ралф Винсент, проведен сред 40 човека направили по 100 залагания, печелили в 60% от залаганията, средно са губили или печелили по 20% от залога си и едва 5% от тях са успели да увеличат капитала си.
Обратно към примера ми с монетата. Нека имаме трима играчи – Иван, Петър и Асен. Всеки един от тях е с различна склонност към риск. Затова Иван залага всеки път 10%, Петър 25%, а Асен 40% от капитала си. След 40 хвърляния на монетата резултатите са следните: Иван е увеличил парите си 4.66 пъти, Петър 10.55 пъти , а Асен 4.66 пъти.
Ако имахме и четвърти играч, който да залага по 51% от средствата си всеки път, то той би загубил всичко (въпрос на време). От примерът е ясно, че съществува определено ниво на залога, над което се започва да се губи, достигайки до сигурен банкрут рано или късно. Това ниво на големина на залога се нарича ‘Оптимално Ф’. Всяко едно отклонение от него в едната или другата посока влошава резултата на играча.
Ето как изглежда графично гореописаното:
Случайно или не, Петър избира да залага по 25% от средствата си всеки път и с това уцелва точно ‘Оптималното Ф’. Другите двама играчи залагат по 10% и 40% или на 15% встрани, а резултатите им се различават драстично: 10.55 за Ф=25% и 4.66 за Ф=10% и 40%. За Ф>51%, множителят е под 1, което значи, че играчът губи парите си.
Всеки търговец има подобна крива на стратегиите, които използва. За някои тя е по-полегата, за други по-остра и издължена, възможно е тя да пресича единицата на 0.4 ‘Оптимално Ф’ или на 0.8. За всеки един тя е строго индивидуална и важното е, че всеки трябва да се стреми да заема позиции с големина, отговаряща на върха на кривата.
Тук методът на прогнозиране няма никакво значение. Дори и да познавате в 90% от случаите пак има вероятност да банкрутирате, ако не залагате правилно! Нужна е само история на заеманите позиции и всеки сам може да си начертае кривата. По-важното е как става определянето на ‘Оптимално Ф’ ?
Формула на Ралф Винс:
Търсим за кое ‘f’ резултатът ‘G’ е максимален. Най-лесно това става в Excel по следния начин:
Следващият пример използва резултатите на прогнозите ни за стратегии за игра върху NASDAQ за последните 2 години, които могат да бъдат видени на http://www.karoll.net/bg/services/analyses/nasdaq/results/ , линкът ‘резултати от анализа’:
Хубавото на представения подход е, че е приложим във всички сфери на инвестирането – акции, фючърсни контракти, ФОРЕКС и т.н.
В статията са използвани материали от книгите на Ралф Винс за Money Management.
Коментари и мнения са добре дошли на: mpenev@karoll.net Още статии от раздел образование на ИП Карол АД. Вижте всички статии от категория Обучение
17:32 | 04.09.22 г.