Учениците от българските гимназии показват обезпокоителна липса на познания във финансовата сфера, като близо 60% не знаят какво е дебитна карта, но 58 на сто са запознати с дейността на заложните къщи.
Това показва проучване на Алфа Рисърч, подкрепено от Visa в България за познанията на юношите в областта на финансовите термини, дейности и планиране на личните финанси.
В изследването участват ученици от 9 до 12 клас в гимназии из цялата страна. От него става ясно, че само един на всеки 14 гимназисти (7%) се смята за много добре подготвен и с висока финансова грамотност. Като най-запознати се самоопределят учениците от профилираните математически и стопански гимназии (62%), докато 2/3 от обучаващите се в езиковите и професионалните гимназии се чувстват слабо финансово грамотни.
Ниската самооценка се потвърждава от познанията на гимназистите за различни термини от финансови сектор, дори и за по-широко рекламираните в медиите продукти като дебитни карти и потребителски кредити.
60% не са чували и не знаят каква е функцията на дебитните и кредитни карти, малко повече са тези, които не познават застраховките и кредитите.
По-специфични понятия като инфлация и първоначален капитал остават извън познанията на учениците, показва още проучването.
Учениците познават слабо и функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор. Въпреки това мнозинството (59%) от учениците знаят за съществуването на Българската народна банка (БНБ), 42% са чували за Националната агенция по приходите, а 38% - за Комисията по защита на конкуренцията. По-специфични държавни институции в сектора като Сметната палата и Комисията по финансов надзор остават непознати за българските подрастващи.
Парадоксално, учениците познават най-добре заложните къщи (58%). Следват застрахователните компании (55%) и банките (52%). Процентът пада до 39 на сто при небанковите финансови институции и 36% при лизинговите компании.