През десетилетията на глобализация потоците от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в развитите и развиващите се страни нараснаха заедно с политиките, насърчаващи напредъка на икономиката чрез ПЧИ за сметка на дълга като основен източник на финансиране.
Икономистите Кристиян Фонс-Росен, асистент в Universitat Pompeu Fabra, Себнем Калемлъ-Озкан, професор по икономика в Университета в Мериленд, Бент Сьоренсен, професор по международна икономика в Университета в Хюстън, Каролина Вилегас-Санчез, асистент по икономика в ESADE Business School и Вадим Волосович, асистент по финанси в Университета в Ротердам, правят изследване, публикувано на сайта voxeu.org, което цели да покаже дали нетните ползи от ПЧИ са позитивни.
Те правят проучването сред много големи фирми в 30 страни в Европа. От доклада им става ясно, че дори големи потоци от ПЧИ не са важни за постигането на ръст в производителността на национално ниво.
Политиките, насърчаващи ПЧИ, се обясняват с ползите, които носят за страната, в която отиват. Ето няколко примера за това твърдение:
1. Очакванията са, че чуждестранните инвеститори ще споделят своя технологичен и управленски опит с местните фирми. Такъв е случаят с предприятията със смесено участие (joint ventures).
2. Бивши служители на чуждестранните компании могат да създават местни фирми. Това прави трудовия пазар по динамичен. А впоследствие внедряват наученото в новосъздадените от тях фирми.
3. Чуждите фирми трябва да направят редица вложения, за да произвеждат на местния пазар. Те ще използват местни материали и суровини за това. Това ще даде възможност на местните доставчици на ресурсите за производство не само да влязат в контакт с чуждестранните фирми, но и да сключат договори с тях.
Въпреки това навлизането на чужди фирми може да има пагубни последици за местната икономика. Докладът на икономистите констатира „кражба на бизнеси“, защото чуждестранните фирми успяват да спечелят значителен пазарен дял.
Високата конкуренция принуждава местните фирми да излязат от пазара. Това е много възможно да се случи особено ако местните и чуждите фирми се конкурират в един и същ сектор. Чуждестранните фирми обаче могат да се конкурират и за ресурси, например за труд.
Можем да си представим ситуация, в която висококвалифицирани служители започват работа в чуждите компании, привлечени от по-високото заплащане или по-добрите условия. Но те могат да поискат увеличение на заплатите, за да останат. Това може да е стъпка към влошаване състоянието на местните фирми заради притока от ПЧИ.
Доказателството
Нетният ефект от навлизането на чуждестранни инвеститори е емпиричен въпрос и досега в литературата са известни само противоречиви резултати. В развитите страни съществува позитивен ефект от дейността на чуждите фирми върху местните, ако са в еднакъв сектор на производство. Това са т. нар. хоризонтални странични ефекти. В развиващите се страни обаче резултатите са по-малко обнадеждаващи.
Предположения за различията в резултатите
Първо, някои развиващи се държави може да нямат необходимите предварителни икономически условия, които да им донесат ползи от ПЧИ. Тези държави може да спечелят от ПЧИ, единствено ако достигнат определени нива на развитие на човешкия капитал. Например, местен ковач може и да не се научи да контролира машините за заваряване чрез компютър. Или пък софтуерна компания може и да не се развие достатъчно, освен ако няма достъп до стартъп фондове.
Второ, фирмите с чужд капитал могат да бъдат поощрени да помагат на техни фирми-клиенти. А в частност – фирмите, които доставят суровините за производство, ще могат да генерират ползи от ПЧИ.
Новото изследване
Опитваме се да отговорим на въпроса дали нетните ползи от ПЧИ са позитивни, като изследваме голяма група от фирми от 30 страни в Европа. Много изследвания до момента са били направени с фокус само върху една конкретна фирма.
Има две основни предимства на многонационалната среда. Първото е, че резултатите на една страна може да са предизвикани от специални условия в тази страна и може да не се отнасят за други (външната зависимост е обоснована). По конкретно – различията в резултатите между развитите и развиващите се страни идват от типа изследвани уеднаквени данни. Те се потвърждават от конкретни различия в отделните страни, а не са следствие от малките разлики от иконометричните проучвания.
Второто – мултинационалните проучвания могат да избегнат непредставителност, докато проучванията само на една страна няма да могат. Например, някои конкретни сектори на икономиката имат висока производителност (например, секторът на телекомуникациите). А може да се окаже, че тези сектори привличат едновременно чуждестранни инвестиции. Такъв модел идва да покаже положителна корелация между чуждестранните инвестиции и ръста в производителността, но тя не отразява причинно-следствена връзка между ПЧИ и производителността.
Едно от основните предимства на изнесените данни е големият набор от информация за дела на чуждестранния капитал на фирмено ниво. Изследваните фирми дават информация за процента на дялово участие на чуждестранните инвеститори. Допълнителна информация се предоставя и за вида на всеки един инвеститор. Така може да се определи кои са инвеститорите в индустриалния, финансовия и другите сектори, например.
Използвахме информацията за собствеността, за да контролираме посоката на причинно-следствената връзка. Възможно е между увеличението на чуждата собственост и производителността да съществува корелация, дори когато наличието на чужд капитал не предизвиква повишаване на производителността, тъй като чуждестранните инвеститори са склонни да подбират по-добре функциониращи фирми. Докато инвеститорите в индустриалния и финансовия сектор търсят фирми с висока производителност, в които да инвестират, ние предполагаме, че само чуждестранните инвестиции в индустриалния сектор носят със себе си необходимите промени в продукцията, които да доведе до увеличаване на производителността.
Нашите изводи
Потвърждаваме, че фирмите с чужди собственици желаят да инвестират в местни фирми с висока производителност. Такъв тип инвестиция ще им донесе и по-голям пазарен дял.
Налице са и различни резултати за развитите и развиващите се страни. Местните фирми в развитите страни са подложени на ожесточена конкуренция, но извличат ползи от странични експертни ефекти от непреките им конкуренти. В развиващите се страни местните фирми също са подложени на силна конкуренция, но при тях няма ползи за непреките конкуренти, т.е. изглежда, че има отрицателни експертни ефекти.
Според нас това несъответствие може да се обясни с конкуренцията за оскъдните ресурси в развиващите се страни. Ако има малко инженери, например, чуждестранни фирми могат да ги наемат, а местни фирми могат да изпитат недостиг от квалифицирани кадри в тази област.
Накрая ние изследваме разнородността, т.е. въздействието на чуждите инвестиции е различно за различните фирми. Ние изследваме дали страничните ефекти за местните фирми се различават по: - степента на зависимост на чуждестранните компании към целите на местния пазар, измерена чрез процента на чуждия капитал във фирмата; - началното ниво на производителност на местните фирми.
Не открихме интересни зависимости при изследваните развиващи се страни, където ефектите от конкуренцията доминират. В крайна сметка има интересни резултати за развитите страни, където всички местни фирми страдат от ожесточена конкуренция. А от друга страна фирмите с висока производителност с течение на времето я увеличават заради ефекта на придобитите знания от чуждестранните компании. Колкото по-висок е делът на чуждестранните инвеститори в капитала на тези компании, толкова повече те допринасят за благоприятното развитие на местните фирми.
Обобщени данни
След като получихме оценките на фирмите, продължихме с изчисленията за общите нетни ефекти от ПЧИ. Нашите изчисления заключават в себе си, че дори големите по размер ПЧИ не са от важно значение за ръста на производителността на национално ниво.
Например, двойното увеличение на ПЧИ се отразява на производителността само с 0,01% в развитите страни и регистрира спад от 0,01% в развиващите се страни. Тези цифри включват и директните, и страничните ефекти.
Въпреки че не сме изследвали другите потенциални ефекти, които носят ПЧИ, си струва да посочим, че не намираме съществено влияние на ПЧИ върху общата производителност. Например, ПЧИ могат да увеличат заетостта, да осигурят допълнителен капитал за икономиката и да стимулират потреблението. Също така ПЧИ могат да се отразят положително на конкуренцията на пазара на труда и да имат косвено влияние върху структурните политики за насърчаване на икономическия растеж.
12:59 | 14.09.22 г.