Емил Вучков е роден през 1981 г. в София. Завършил е Немска езикова гимназия в София, бакалавър по „Стопанско управление“ в СУ Св. Климент Oхридски и магистър по Банково дело и Международни финанси от Cass Business School, Лондон. Владее немски и английски език.
Започва работа в ТБ Биохим в отдел „Човешки ресурси“, като впоследствие се прехвърля в направление „Банкиране на дребно“. Участва активно като ръководител на един от под-проектите по сливането на Биохим, Хеброс и Булбанк. Постъпва в МКБ Юнионбанк през ноември 2006 г. като ръководител отдел, а от юни 2009 г. е директор „Продуктова и пазарна политика“.
В последната година Юнионбанк е една от най-активните банки на кредитния и депозитния пазар в разработването на нови продукти и маркетирането им. Какви са амбицията на банката попитахме Продуктивия директор на банката Емил Вучков.
- Г-н Вучков, през 2007 г. се считаше за печелившо да се изтегли ипотечен кредит, защото цените на недвижимите имоти растяха, а очакванията бяха лихвите да паднат още и вноската за кредита за жилище да е по-ниска от месечния наем. Сега се оказа, че лихвите скочиха, а наемите и цените на имотите паднаха и реално е по-изгодно да се живее под наем. Какво ще е по-изгодно след 3 години - наемът или собственото жилище?
Българинът по правило и като традиция предпочита да закупи недвижим имот за себе си и за своите деца. Много малка част от хората у нас възприемат животът под наем. От тази гледна точка имаше и голяма доза спекулация до 2007 г., когато много домакинства закупиха с кредит жилища с идеята да ги отдават под наем, а с приходите да изплащат заема. Крайната идея бе с наема да изплатят жилището, което да им остане собственост. Сега пазарът естествено регулира този процес и все по-малко са хората, които биха правили това днес.
Не мисля обаче, че хората ще променят традицията и вместо да живеят под собствен покрив, ще предпочетат да останат под наем. Част от потенциалните купувачи в момента наистина живеят под наем, но те изчакват да видят докъде ще падат цените на имотите и като се уверят, че е дошъл подходящият момент, да купят.
В момента съотношението цена на жилище/доходи на домакинство, който използваме при нас, е паднал до 4,7, което е нормално ниво за развиващите се пазари като нашия и доста под рекордните нива от 2007 г. Това означава, че хората, които могат да си го позволят, си струва да си купят апартамент сега. Това ще раздвижи и пазара на недвижими имоти.
- Планирате ли увеличение на кредитния портфейл и активите си през 2010 г.?
Нашият бизнес план предвижда нарастване по всички основни показатели – активи, депозити, кредити. Целта ни обаче е устойчив растеж с ръст на портфейла, при добра рентабилност. Очакваме да реализираме 15% нетен ръст на кредитния портфейл към физическите лица. Планираме по-активно да се развиват ипотечните кредити спрямо потребителското кредитиране.
- Защо очаквате по-ускорено развитие при ипотечните кредити спрямо потребителските?
Потребителските заеми са по-рискови, защото не са обезпечени, съответно и лихвите по тях са по-високи. Предполагам, че поне през настоящата година банките няма да облекчат рисковите критерии дотолкова, за да могат повече хора да ги покрият. Още повече, при очаквания ръст на безработицата потенциалните кредитополучатели ще намалеят още.
Добрата новина при ипотечните кредити е, че цените на имотите паднаха до нива, приемливи за хора с добри доходи, и те са готови да купуват, като ние финансираме до 75% от покупката.
- На какво се дължи ръстът в кредитирането през ноември и рекордно ниските лихви по фирмените кредити, особено в долари?
Вероятно е еднократен ефект от голям кредит в долари. Ако се абстрахираме от големия обем кредити в долари през ноември, като цяло можем да подчертаем, че се наблюдава ръст при фирмените кредити. Прогнозата ни за 2010 г. е най-силно да растат кредитите ни към средните корпоративни клиенти, за които текущите лихвените проценти, отговарят на възможностите им. Най-силно от кризата са засегнати малките фирми.
- Имате ли клиенти, които кредитирате при лихва от 5-6%, тоест на цената на привлечения ресурс?
Имаме такива корпоративни клиенти, но подобни нива предоставяме на стратегически важни клиенти. При този род сделки обаче цената на кредита не е основният ни приход. Банката има допълнителни възможности да печели от оборотите на компанията, които преминават през сметките й, често служителите на фирмата ни стават клиенти, като по този начин се получава значителна добавена стойност.
- Очаквате ли нова конкурентна война между банките, както до 2007 г.?
По-скоро не. Според мен съществуват два сценария на развитие през следващите месеци. Според първия – оптимистичен сценарий, ни предстоят трудни три месеца и от пролетта можем да очакваме раздвижване в кредитирането и леко засилване на конкуренция между банките.
Но в никакъв случай тази конкуренция няма да е като през 2007 г. Причината - банките сега нямат достъп до евтин и лесен финансов ресурс, какъвто имаха през 2007 г.
Лошият сценарий предвижда след наблюдаваното сега раздвижване в Европа и САЩ от последните месеци да последва нов спад. Ние залагаме на първия сценарий и очакваме оживлението да продължи.
- Вие сте единствената българска банка с немски капитали зад нея, как стоеше въпросът с финансирането от банката майка?
Нямахме никакви проблеми с финансирането, дори мажоритарният ни акционер го увеличи, за да можем да кредитираме и увеличаваме пазарния си дял. Нашите банки майки не са листвани на борси и не пострадаха от спада в цените на акциите, което също изигра положителна за нас роля.
- Имате ли амбиции за Топ 5 или 10 в банковата система?
Амбициите ни са по-скоро да влезем в Топ 10, като не бързаме това да се случи още през настоящата година, защото не ни е самоцел. Идеята е да влезем в групата на най-големите банки с балансиран растеж. Нямаме намерение да правим дъмпинг на пазара и да продаваме дори и на загуба само и само да увеличим пазарния си дял.
- Кои сектори се справят най-добре при възстановяването и за кои не се сключиха най-черните прогнози?
Секторите, които се развиват добре в настоящата ситуация на глобална криза, са фармацевтичната индустрия и банковият сектор - един от секторите, за който не се сбъднаха черните прогнози.
Съживяване има в експортноориентираните ни сектори. В туризма и строителството се очакваха едва ли не катастрофични събития, но и те не се случиха по простата причина, че за 10 години растеж в тези сектори се натрупаха сериозни резерви. Именно тези резерви сега позволяват на фирмите от тези два отрасъла да устоят на кризата. Ако обаче не се случи очакваното съживяване през 2010 г., туризмът и строителството може да изчерпят резервите си.
- В последните два-три месеца в София забелязвам активно довършване на започнати строежи, изливане на плочи, изграждане на преградни стени и довършителни работи, на какво се дължи това?
Много банки предпочитат да отпуснат на строителната компания допълнително финансиране, с което тя да довърши вече започнатия обект. Добре известно е, че сега се търсят готови апартаменти, а покупката „на зелено“ е рискова. Довършването на обекта е по-добрата опция, отколкото банките да влизат в собственост, да търсят нов строител и т.н.
- Планирате ли предлагане на нова услуга, например да предлагате репо-сделки срещу акции?
Издаването на подобни дериватни инструменти не са част от нашия основен бизнес.
- Не изпаднахме ли в омагьосания кръг нивата на лихвите да увеличават просрочените плащания и да генерират допълнителен риск?
Лихвата по кредитите е функция на цената на привлечения ресурс и риска на кредитополучателя. В България стойностите и на двата фактора се увеличиха. Факт е, че цената на ресурса е твърде висока за ниско-рисковите клиенти и те не бързат да вземат кредит. Все пак колкото по-нискорисков е един клиент, толкова по-добра лихва получава. Но реално кризата е част от днешната реалност, като една от причините за увеличението на рисковата премия е и това, че част от кредитополучателите имат проблеми с изплащането на задълженията си.
- Може ли да се осигури евтин ресурс от банките майки?
Да, но не е лесно да се вземе такъв ресурс, а и самите майки вече не разполагат с толкова излишна ликвидност, както бе само преди две години.
22:23 | 13.09.22 г.