И. Бойков: Инвестициите в строителството ще са с до 2,5 млрд. лева по-малко

Иван Бойков е машинен инженер, завършил е Техническия университет през 1974 г. Работил е в "Енергопроект", в "Цимент плант" - Темелково, "Балканкар" АД, "ЗИТ Инвест" АД. От 1997-2001 г. е народен представител и е член на комисиите по индустриална политика и по опазване на околната среда.

От 2001-2003 г. е генерален секретар на ФИГ "РЕИ холдинг" АД, след което е изпълнителен директор на Българската браншова камара "Пътища". Заместник – председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. Понастоящем е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Има над 40 публикации, статии и анализи в областта на индустриалната политика, проблемите на браншовите организации в България, пътното строителство, проектирането и инженеринга.

От г-н Бойков Investor.bg потърси отговори за строителната активност в страната и перспективите пред нея:

- Г-н Бойков, как очаквате да се промени строителната активност следващата година?

Строителната активност се променя вече от шест месеца. Още преди да има индикация за криза се изтеглиха от пазара голяма част от английските и ирландските инвеститори, които инвестираха в обекти, хотели или спекулативно в жилища, и това се видя в отчета на Националния статистически институт (НСИ) за полугодието. Там имаме около милиард и половина лева по-малко инвестиции в сравнение с миналата година. Големият растеж, който наблюдавахме четири години в инвестициите, спря в полугодието на тази година.

- На какви фактори се дължи това отдръпване?

Първо атрактивните обекти на пазара започнаха да намаляват, второ пазарът на жилища се успокои и нормата на печалба стана малка. Имайте предвид, че в продължение на четири години растежът и на цените, и на строителната продукция беше над 20%, т.е. преди четири години можеше да се реализира една сериозна печалба от порядъка на 10-15% от цената на жилището и на имотите по принцип. 2008-ма година сложи край на тази тенденция и нещата си дойдоха на мястото. Нормата на печалба стана 8-10% и тези рискови капитали се изтеглиха от България. Това нещо се наблюдаваше и в Испания.

- Как очаквате да се развива строителните пазар за в бъдеще?

България вече не е толкова атрактивен бързоразвиващ се пазар и нещата ще се изразят нормално в намаляването на нормата на печалба, трябва вече да се залага на дългосрочни инвестиции, а не на бързооборотните от типа „Купувам жилища, продавам жилища“.

- Смятате ли, че ще се увеличат тези дългосрочно инвестиции?

Тенденцията е за съжаление недобра, защото в момента никъде не се инвестира активно. Знаете, че Япония и азиатският пазар е в рецесия, САЩ също. Европа още не е изпаднала в рецесия, но ние имаме информация от миналата седмица от Съвета на президентите на строителни федерации, че спадът в Испания е 6%, във Франция е 2%, в Италия е 1,1% в строителната индустрия, което показва ясна тенденция на рецесия в тези държави. В други държави нещата са спокойни. Например в Чехия нещата са добре, в Кипър са балансирани, България и Румъния стоят на едно балансирана ниво в момента. Още не се отчитат резултатите на икономическата криза в тези държави.

- Кога очаквате да се проявят симптомите на кризата в тези държави?

Симптомите ще се проявят през април, когато започва строителният сезон. Тогава ще видим за какво става въпрос. В момента наблюдаваме милиард и половина лева замразени обекти в страната.

- Какъв вид имоти са замразените?

Това са молове и бизнес центрове. В момента правим проучване между нашите членове по страната къде, какви проекти има замразени. Става въпрос за обекти с разрешителни за строеж, с всички строителни книжа готови, но със замразени инвестиции. Процесът вече се наблюдава и очакваме да има около два – два милиарда и половина лева по-малко инвестиционна активност през 2009 г. спрямо 2008 г.

- Какво правят строителите, за да се предпазят от кризата?

Нашата Камара е предложила 14 мерки на правителството, а ние, от своя страна, изпълняваме 7-8 самостоятелни действия. Това, което предложихме на правителството, го има в нашата антикризисна програма, която е пратена до всички министри, включително и до министър-председателя. Ние сме насочили нашите усилията си главно към свиване на сивия сектор, оставане на пазара на най-жизнените и добри фирми и повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците в строителството, за да използваме и положителния ефект от кризата. Това е приземяване на пазара и създаване на нормален европейски пазар в България.

- Получавате ли адекватно съдействие от държавата?

Държавата реагира по принцип винаги бавно. Поне сме доволни, че държавата осъзна мащабите на кризата и направи няколкото допълнителни стъпки, едната от които е осигуряване в бюджета на около 1 млрд. лева за инвестиции главно в строителството. Всъщност това е политиката на Европейския съюз, всички европейски държави инвестират в строителната индустрия като основните направленията са две. Те са и нашите предложения към българското правителство. Първата е инфраструктура, която е класическа мярка за излизане от рецесия, а втората е енергийна ефективност. Основното при второто направление е санирането на сградите в страната, тъй като тук ефектът е двоен: от една страна, с това се реновират сградите, а, от друга страна, се спестяват голямо количество енергия. Това е европейската перспектива и европейското действие и първата мярка, която предлага Европейската комисия.

Има и нещо друго, което трябва да кажа и това е, че се образува европейски солидарен фонд. Всички държави в Европейския съюз би трябвало да внесат процент от брутния вътрешен продукт, ако не се лъжа 0,5 на сто, в този фонд и в България е много погрешно становището, че тези пари ние ще инжектираме някъде навън, а не в България. Вижте, от една страна говорим, че нашата икономика е открита и ние реализираме своята продукция на европейския пазар и това е така по статистика, а от друга страна, европейския пазар е свит заради липса на финанси и това се отразява обратно върху българската икономика. С този фонд на стойност 170 мрлд. евро мисля, че в рамките на следващата година европейската икономика ще тръгне и това ще се отрази косвено върху България, тъй като ние ще можем да реализираме поръчки и инвестиции от ЕС в нашата страна. Така че много погрешно е становището, че тези пари ние ще ги даваме на някого. Ние сме в общ пазар, в обща схема и нашата икономика е европейска икономика, така че каквото става в Европа става и в България, едно към едно.

- Но може би при нас реакцията е по-забавена...

Не, тук се намесва едно нещо, което ЕК го казва в прав текст. Много често в България се взимат решения върху икономическа база. Има много сериозна политическа намеса в обществените поръчки, заради която ни спряха парите по ФАР. Част от мотивите бяха тези. Така че ние трябва да преодолеем този момент и да вървим напред.

- В другите държави властта също се намесва?

В другите държави има разкрити случаи на политическа намеса, но има и възмездие. Когато станем като тях по начин на действие и на мислене, няма да има санкции върху България. Това е разликата в мисленето. Нашата реакция е „колко са лоши европейците“, а европейците казват „бъдете като нас“.

- Предвиждате ли отпадане на строителни фирми от пазара?

Това е процес, който е постоянен, Ние имаме регистрирани 5200 фирми. Само за миналия месец и за този сме регистрирали 200 нови фирми. Процесът е и на нововъзникващи фирми и на новоотпадащи фирми. Ще видим в края на годината след годишно потвърждаване колко фирми ще отпаднат, няма да потвърдят своето участие в строителството. Имаме 100 фирми, които правят 80% от оборота в строителството. Останалите са малки и средни фирми, които са много гъвкави, много бързо се адаптирам към средата, те просто бързо се откриват и бързо се закриват. Ако има обект, те съществуват, ако няма те се замразяват. Това не е фалитът, за който се говори. Фалит има, когато сериозна голяма фирма изчезне от пазара. Нашите фирми обаче в рамките на 3-4 години се капитализираха, имат сериозни резерви и според мен всички ще издържат поне едно година в кризисни ситуации. Освен това те извършват разнообразна строителна дейност. Малките и средни фирми извършват само една дейност. При тях нещата са или-или. Големите фирми са гъвкави и устойчиви и мисля, че ще вървят напред, още повече, че има възможност за около 2 млрд. инвестиции по европейски програми за следващата година. Предстои ни огромна строителна дейност и това е плюсът на България, защото в рамките на кризата ние имаме два милиарда инвестиции отвън, които трябва да вземем по някакъв начин. И тук е голямата отговорност тук и затова съм оптимист по отношение на тази криза, защото при нас би могло да има пълна компенсация.

- А мислите ли че тези средства ще бъдат ефективно усвоени?

Тук е големият проблем. Тук търпим критика по отношение на подготовката, контрола и реализацията на проектите. Като фирми ние сме готови да изпълним такъв обем. Но отговорността, борбата срещу корупцията, която е част от този процес, е двойна. Тя е наша, но не ние създаваме корупцията, ние сме консуматори на корупцията, тя е на управлението, така че в тази схема трябва да сме заедно и ние сме го направили с нашето предложение и с нашите действия.

- Предвиждате ли освобождаване на работна ръка в сектора?

Въпросът е сериозен, но все още не мога да отговоря на него, тъй като имаме много голяма сезонност. Около 30-40% от нашите работници са сезонни. Строителството е естествен сезонен процес и в България сезоните са ясно изразени. На този въпрос ще мога да отговоря през март-април, когато започва активният сезон. Тогава ще видим колко човека са останали в системата и колко са напуснали. Големите фирми, които имат 1000-1500 човека, задържат своя персонал и дават пари за квалификация и преквалификация. Положителното от кризата е, че отслабна натискът от страна на работната ръка върху заплатите и върху разходите, тъй като ние имахме недостиг на работна ръка. Сега вече имаме излишък и аз мисля, че той ще е се изрази в около 5-6% безработица в строителството, което ще позволи да се регулира пазарът на труда в системата. Има обаче и други механизми и инструменти – квалификации и преквалификация. Голяма част от работниците, които наемахме, бяха ниско квалифицирани поради липса изобщо на работници. Сега тези хора ще отпаднат и ще трябва да се преквалифицират и след това отново да влязат в системата.

- Очаквате ли поскъпване на строителните услуги?

Строителните услуги няма да поскъпват, защото поради кризата падна цената на строителните материали. Малката консумация предизвиква сливане на производствата и падане на цените. Стоманата се беше вдигнала в рамките на една година от 500 на 1000 евро, а на арматурната падна пак на 500 евро и продължава да се понижава. Горивата да не говорим, знаете какъв е драстичен спадът при тях. Всичко това рефлектира върху цената на строителните материали. От друга страна, заплатите също се качваха много активно в тези четири години, може би са отбелязали около 100% ръст. Сега те ще задържат своя ръст, така че очакваме едно стабилизиране на цените, а не покачване.

- Колко е средната цена за строителство на квадратен метър?

Ние сме публикували тези цените, те са актуални на нашия сайт. Цените на строителя се формират на база себестойност плюс 8% печалба. Оттам нататък са инвеститорите, които продават този продукт. Разликата понякога стига и двойно.

- Стават ли строителите все по-селективни към възложителите си?

По-скоро купувачите стават все по-придирчиви и селективни към инвеститорите, защото вече търсят качество и пазарът се освободи. Той вече не е този, при който купувачът чака за жилище. Сега има огромно предлагане и цените се установиха на своята естествена кота. Аз имах разговор с банките и според тях в момента жилищата в София, които бързо се реализират, са на цена около 800-850 евро на кв. м. Цените над 1000 евро на кв. м задържат продажбата на едно жилище. Пак е относително, защото зависи от района, но банките, които отпускат ипотечни кредити и работят в сферата на жилищното строителство, са установили това.

- Да разбираме ли, че строителите нямат отношение към инвеститорите?

Голяма част от строителите са и инвеститори, тъй като те реализират печалба. Ние не следим този процес. Той е по-скоро към предприемачите. Имаме някакви относителни данни от нашите строители, но не следим този пазар. Този пазар е търговски, ние сме строители.

- Какви други трудности срещат строители?

Те са стандартни. Няма вече чак толкова много петна в България за застрояване, така че нашите задръжки са по-скоро в бюрокрацията. Основното нещо, което е характерно за ЕС и за България, е в забавените плащания и една от мерките, които предлагат ЕК и Съюза на европейските строители е бързо разплащане на извършената работа. България нещата са подреди в обратен ред - държавата се кредитира от строителите и заплащането понякога се бави до шест месеца, което е абсурд в условия на криза. При липса на свободен кредит, който да финансира това действие, мисля, че държавата е тази, която води до фалит на строителните фирми.

- Имате ли предложение за ускоряване на тези разплащания?

Предложението ми е държавата да си свърши работата. Има договори и вътре има срокове, трябва да се спазват сроковете. Държавата много пъти като инвеститор пренебрегва тези срокове.