А. Лингорски: Спекулирането с т. нар. „луксозен сегмент“ е доста утопично

Ангел Лингорски има над 20-годишен опит в ръководството на международни строителни проекти във Великобритания, Швеция, Дания, Испания, Русия, Полша, Чехия и др., между които редица престижни проекти в лондонските Канари Уорф и Броудгейт. Сред тях са проект за преустройството на Британския музей, летището в Прага, централната офисна сграда на Държавната банка на остров Мавриций, Nordea Bank, Кралската библиотека в Копенхаген, Кемпински Плаза в Москва и много други. 

Работил е с някои от най-видните архитекти като Сър Норман Фостър, Цесар Пели, Хенинг Ларсен, а също е участвал и като част от екипа на проекти, управлявани от някои от най-големите европейски компании за менажиране на строителни проекти като BOVIS, MACE, CWC, Scanska, NCC, Group Five, Rizzani & Decker, STRABACK и др. Завършил е Софийския университет, специалност Химични технологии, след което учи Маркетинг мениджмънт в Хелсингборг, Швеция.

Той е изпълнителен директор на Линекса Пропърти и отговаря за идентифицирането, планирането и развитието на проектите. Фирмата осъществява инвестиционни проекти в областта на недвижимите имоти в България.

- Как се промени пазарът на ваканционни имоти у нас след началото на ипотечната криза в средата на миналата година?

Влошаването на пазара на ваканционни имоти започна доста преди ипотечната криза. Нека сме наясно, че това не е български феномен. Ситуацията в страни със силно развит туризъм е значително по-драматична. В Испания, Хърватска, Турция, както и нови дестинации като Кабо Верде, Бразилия и Тайланд, има множество непродадени имоти, незавършени проекти и фалити сред инвеститори и консултанти.

Причините са както икономически – хората са загрижени за основното си жилище и ежедневните си разходи, така и психологически – неоправдани очаквания за възвръщаемост, чувство на несигурност в бъдещето и т.н.

- Забелязвате ли промяна в поведението на купувачите?

Определено. Инвестиционният купувач вече го няма на пазара. Ваканционни имоти вече се купуват първо за „life style”, т.е. наистина за ваканция, и на второ място като инвестиция. Преди беше обратното. Дистанционното капариране на имоти, което беше често срещано преди, е и ще бъде изключение. Клиентите са добре информирани и правят избор след внимателен оглед и яснота за ценово ниво, качество и предлагани допълнителни услуги.

- Забелязва ли се реакция от страна на инвеститори и предприемачи към новите условия – напр. да се стремят към конкурентност чрез добавена стойност към проектите си, по-добро качество и т.н. Бихте ли дали някои примери?

Влошаването на пазара неизбежно води до по-конкурентна среда, която създава необходимост от повишаване на качеството на продукта, както по отношение на проектиране и строителство, така и на допълнителни условия, които предлага. Също и добро обслужване след завършване на инвестиционния проект. Ваканционните проекти трябва да могат да се конкурират с 4 и 5-звездни хотели, за да бъдат продаваеми. Голяма част от това е свързано с управлението на имота и организацията на обслужване.

Но нека бъдем реалисти – добавяйки една парна баня и наричайки проекта „спа комплекс“, не решаваме проблема. Също спекулирането с т. нар. „луксозен сегмент“ е доста утопично. Българският пазар винаги е бил ценово ориентиран и трябва да остане такъв, за да може да се конкурира с Испания, Хърватска Турция и т.н. Едва ли има реалистични предпоставки луксозният сегмент да бъде повече от 5-10% от общия обем.

- Към какви клиенти са ориентирани проектите ви, след като британските купувачи/инвеститори започнаха да се оттеглят от българския пазар?

По стечение на обстоятелствата, ние никога не сме били ориентирани към британските купувачи. От началото на 2008 г. имаме продажби на клиенти от 11 националности, включително нетипични за нашия пазар като Канада, Германия, Белгия, Иран, Казахстан. Продажбите станаха много трудни и зависимостта от един пазар стана опасно явление.

Важен е и ръстът на броя на българските клиенти, но там наистина трябва да говорим за качествен продукт – лъскави брошури и заучени фрази не помагат.

- Какво му е нужно още на българския пазар, за да се доближи до развитите пазари като качество на продукта и като професионализъм в индустрията? Има ли голямо несъответствие в това отношение?

Не считам, че има голямо несъответствие. За краткото време, за което този сегмент съществува (5-6 години), индустрията направи страхотен напредък. Погледнете последните изложения за недвижими имоти. Щандовете, презентациите и рекламните материали са на световно ниво. Разбира се има много недомислени проекти. За съжаление, може би това, което е нужно на българския пазар, е да изживее (и преживее) рецесия и икономическа криза и да се научим, че не всичко винаги е лесно.

- Какви и какъв обем инвестиции планира да осъществи Линекса Пропърти през 2009 г.?

За 2009 г. вече е късно да променяме планираните инвестиции, но ако пазарът продължи да се свива, за 2010 г. ще се концентрираме върху по-малки проекти с по-нисък пазарен риск.

- Бихте ли дали вашия коментар за глобалната криза и отношението й към нашата икономика и пазар на имоти?

За последните 20 години това е третата криза, на която съм бил свидетел. И тази ще отмине, но ще имаме няколко трудни години. Не е възможно България да остане незасегната от глобалната криза, а сегментът на ваканционните имоти е особено чувствителен. Но все пак, поради спецификата на българската икономика и все още ниския процент на ипотечни задължения, мисля, че ефектът ще е поносим. Надявам се да излезем от кризата по-силни и може би по-умни.