Георги Георгиев е прокурист на "ЕЛАНА Агрокредит". Част е от ръководството на бизнеса от неговото създаване. От 2006 г. до 2009 г. е бил директор „Връзки с инвеститорите” на "ЕЛАНА Фонд за Земеделска Земя" АДСИЦ. От 2007 г. до 2009 г. Георгиев също е бил председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).
Преди да се присъедини към екипа на ЕЛАНА, Георгиев е работил като юрисконсулт в Геотехмин Консулт & Инженеринг ООД и в Областна дирекция „Земеделие и гори”, гр. Сливен. Завършил е юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски”.
Г-н Георгиев, какви са основните предизвикателства пред "Елана Агрокредит" на фона на кризата, породена от пандемията?
Предизвикателствата пред нас са свързани най-вече с влиянието, което оказва пандемията върху основните пазари, на които работим. Естеството на нашата дейност е в пряка зависимост от влиянието на Covid-19 кризата върху следните основни сфери от обществено-икономическия живот:
Земеделският бизнес – не мога да кажа, че беше пряко засегнат от пандемията и ограниченията, които я съпътстваха. Реално нашите клиенти са в най-малките населени места, където рестрикциите се усетиха в най-малка степен и по никакъв начин не повлияха на нормалното осъществяване на агротехническите дейности, свързани с обработката на земята. Ако имаше някакви реални трудности на глобално ниво, то те бяха свързани с притесненията за доставка на торове и препарати във връзка с неяснотата пред транспортния сектор.
Значително по-голяма роля изиграха няколко фактора с локално значение, като например сушата в Добруджа и като цяло из източните части на страната, градушки и наводнения в други части. Разбира се, новата обстановка на несигурност се отрази негативно в нагласите на стопаните за предприемане на нови инвестиции в земеделски земи, доколкото не беше ясно, а и все още съществува неизвестност, за влиянието, което ще има върху реализацията на продукцията в ситуацията на ограниченията пред транспорта. Доколкото основните ни клиенти (зърнопроизводители) са ориентирани към износ на своята продукция – тази неизвестност все още ги кара да се въздържат от по-сериозни инвестиции.
Все пак вече се усеща и оптимизъм в отрасъла и очакванията са по-ниските добиви на места в страната да бъдат компенсирани от по-добрата изкупна цена спрямо предходната година. Тук характерната българска черта - да се оглеждаме в двора на съседа - определено работеше добре, защото земеделците си дадоха сметка, че в тази кризисна ситуация щетите върху земеделието не могат по никакъв начин да се сравняват с тези, които претърпяха и продължават да търпят в туризма, транспорта, индустриалното производство и т.н.
Финансов бизнес – ние все пак, освен чрез набиране на капитал, се финансираме и със заеми от банки, а и нашите клиенти финансират голяма част от дейностите си с банкови кредити. Може да се каже, че в първия месец на пандемията се усети едно ясно „отдръпване“ на банките от отпускането на нови кредити, както и от забавяне на процеса на отпускане на кредити, по които вече бяха преминати повечето етапи на оценката и одобрението им. Това също внесе смут сред земеделските стопани, тъй като в един момент някои от тях осъзнаха, че може да останат без необходимите им оборотни средства (най-често осигуряване чрез банкови кредити срещу залог на субсидии). Трябва да направя уточнението, че по-голямата част от финансовите институции относително бързо (в рамките на около месец) приключиха с анализите на новата реалност, пред която ни изправи пандемията, и отново възобновиха процеса на кредитиране, което значително успокои ситуацията и сред фермерите. Що се отнася до нашето финансиране, то следва да изтъкна, че и двете банки, с които работим, заявиха готовност да ни подкрепят, ако това се наложи.
Изповядване на сделките – ако можем да кажем, че имахме големи проблеми пред бизнеса, то те най-сериозно се усетиха при самото изповядване на сделките за покупка на земя в изпълнение на вече сключените договори за финансов лизинг. Проблемите идваха, както от ограниченията в работа на нотариалните кантори, така и поради факта, че в повечето случаи продавачи по сделките се явяваха по няколко наследника в най-рисковата възраст (60 и повече годишни), чието събиране на едно място се оказа на практика невъзможно, доколкото трудно можехме да докажем неотложния характер на сделката, а и често пъти самите продавачи заявяваха, че ще осъществим сделката след успокояване на епидемиологичната обстановка.
20:52 | 13.09.22 г.