Инж. Пламен Андреев е съсобственик и управител на „Планекс Холдинг“. Роден е във Варна, където е завършил Строителен техникум, а след това Висшето военно-строително училище в София със специалност „Промишлено и гражданско строителство”. От 1982 до 1990 г. работи в системата на строителни войски. През 1990 г. основава ЕТ „Планекс – Пламен Андреев”. От 1993 г. е съдружник във фирма „Планекс” ООД. От 2002 г. е управител на „Планекс Холдинг“.
С Пламен Андреев разговаряме за тенденциите на жилищния пазар.
Г-н Андреев, вече повече от 25 години наблюдавате пряко как се развива пазарът на имоти в България. Как се промени ситуацията за този период от време и достигнахме ли вече онзи етап на развитие, в който можем да говорим за някаква пазарна зрялост?
Като процес – може би да, като постижения от гледна точка на продукт – все още има много какво да се желае. Наред с утвърдилите се предприемачи при тенденция за растеж на пазара продължават да се появяват случайни играчи – обикновено те са непрофесионалисти. Ниските критерии, стремежът за максимална печалба и минимални разходи девалвират продукта и постигнатото високо ниво, на което са работили много професионалисти дълго време. „Длъжници“ на продукта са и архитектите, които безропотно изпълняват желанията на възложителите и правят компромиси с естетиката, функцията и сградите като цяло. А това, което сега произвеждаме, поколения хора ще виждат и оценяват.
Наред със слабостите следва да споменем и добрите постижения в развитието на пазара. Все повече проекти, освен качествени сгради, предлагат и качествена среда и условия на живот – спокойствие, сигурност, добро озеленяване, условия за спорт и релакс, услуги. Ние от „Планекс“ започнахме това преди повече от десет години и се радваме на доволните и щастливи хора, които живеят в тях.
Успехът на проекта е в правилната концепция и непрекъснатия стремеж за усъвършенстване на продукта. Радваме се и на много други наши колеги, които споделят този начин на мислене и успяваме заедно. Това можем да наречем пазарна зрялост – да си новатор, да дадеш повече, преди да получиш, да си отговорен към качествата на продукта и към крайния клиент.
В момента един от въпросите, който всички си задават, е дали вървим към бързото надуване на нов балон на пазара в големите градове предвид резкия ръст на разрешителните за строеж поне допреди година и тенденциите при търсенето?
Стабилен пазар, с постоянен и дългосрочен растеж е най-добрият вариант. Бързият растеж в сегмента недвижими имоти и то на пазарни, а не на ликвидни цени, е трудно обяснимо явление. Единствената логика за това е липсата на достатъчно сигурност и доходност на спестяванията и изгодните лихви по жилищните кредити. Населението намалява (особено тази му част, която се нуждае от жилище – младите хора), доходите не са се увеличили, България не се „пръска“ от благоденствие.
Статистиката, която аз направих преди два месеца, показа данни, стряскащи всеки запознат с пазара. Вярно е, че вече има хора, които вследствие навлизането на чуждестранни компании и развитието на българския бизнес получават по-високи доходи и могат да си позволят ново жилище. Вярно е и че много хора сменят жилището си с ново и по-качествено. Вярно е и че е налице „връщане“ на заработени пари в чужбина, вярно е и че банките стимулират процеса с ипотечното кредитиране. Въпреки всичко това, екстремният оптимизъм на предприемачите създава донякъде усещането за опасност.