fallback

И. Велков: Градоустройството в София се движи след проблемите

Градът е застинал в решаване на комунално-битови проблеми, а не на генералните, визионерски въпроси, коментира общинският съветник

08:11 | 09.08.16 г. 10
Автор - снимка
Редактор

Иван Велков. Снимка: Личен архив

Иван Велков е експерт с дългогодишен опит в сектора на имотите. Общински съветник в Столичния общински съвет, заместник-председател на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори и член на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика. С Иван Велков разговаряме за градоустройствените проблеми на София.

Г-н Велков, нека за започнем от най-големите градоустройствени проблеми на София - така, както ги виждате, откакто сте в общинския съвет, а и отпреди това...

За тези няколко месеца като общински съветник виждам защо някои неща, които ми се струват толкова логични, приемливи и наложителни, не се случват. Българската администрация – независимо дали става въпрос за национална, или за местна, дали по навик, дали заради инерция, дали заради това, че многообразието и обемът от нормативни документи създават усещане, че именно това е единствената цел – не търсенето на краен ефективен резултат, а процедурното спазване на членове, букви и алинеи.

Това запълва до голяма степен работния ни ден – с възпроизвеждане на административни процеси. Ако, може би, в началото на прехода във Великото народно събрание имаше повече икономисти, инженери и предприемачи, щяхме да имаме и друга Конституция, с която по-скоро да се случват нещата. Обратният ефект, в който ние първо се затрупваме с правила, които след това почти не спазваме, не води до резултатите, които едно съвременно и модерно общество очаква и изисква.

София няма само един, два или три градоустройствени проблема. Проблемите са комплексни, защото в много случаи се движим със закъснение след събитията, а не ги предвиждаме или моделираме. Решават се въпроси, които от немай къде задължително трябва да бъдат решени. Силно се надявах, че с конкурса за нов главен архитект ще има все по-конструктивен диалог в тази посока и поне засега съм оптимист за това. Всички разчитаме на по-енергична и дейна позиция и мисъл за бъдещето, не само за комунално-битовото настояще.

Градоустройствените въпроси са много конкретна илюстрация, защото всеки един от нас пряко попада под влиянието от нерешаването им. Хората стават все по-информирани, искащи, търсещи. Все повече ги вълнува как изглежда улицата им, къде е паркиран автомобилът им и още повече автомобилът на съседа, има ли зелени площи, работят ли и колко са безопасни детските и спортни съоръжения.

Преди години, когато градовете бяха по-малко населени, това не беше толкова болезнен и висящ пред очите на всички ни въпрос. Сега сме се барикадирали в домовете си и обясняваме на всички останали как те трябва да свършат нещо. Точно този липсващ елемент на самоинициатива – било то на индивида, домакинството, общността, се подсилва от една камара правила и процедури, които забраняват, а не създават среда и стимули, за да направиш нещо и да подобриш, да решаваш проблеми. Кара се в утъпкан коловоз, в който задължителните неща бавно се решават, а хубавите, с които цял свят и цяла Европа се занимава в момента, ги гледаме само пожелателно и замечтано през някаква витрина и се надяваме да стигнем дотам.

Наскоро бях на среща с градската управа на Брюксел и там с доста прискърбие колега от местната администрация разказа, че за да се приемат дейности по освобождаването на три градски зони от автомобилно движение и превръщането им в пешеходни, процесът по планиране, координиране, комуникиране и съгласуване на мненията на различни заинтересовани страни им е отнел повече от три години. Сигурно е нормално, защото те трябва да говорят и с местното правителство, и с федералното правителство, и с Европейския парламент, и с Валония, и с Фландрия... Въпреки това за три години няколко много важни институции намират начин. Този постоянен стремеж да се намери оптималното решение в София и в който и да било български град не е толкова изразен.

Що се отнася до нерешените градоустройствени въпроси, това са проблемите с автомобилния трафик през центъра на града, липсата на достатъчно инфраструктура – не само пътна, но и комуникационна на всички нива, нихилизмът, с който в продължение на 20 години се раздаваха строителни разрешителни на който си пожелае, дефицитът на инфраструктурна обезпеченост, който винаги ме е учудвал, дори когато се сравняваме с не толкова далечни страни ... Последното създаде и продължава да държи града в „мъртва хватка“ на решаване на злободневни, битово-комунални въпроси, а не генералните, визионерски проблеми.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:08 | 12.09.22 г.
fallback