Арх. Иван Иванов е завършил Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Кариерата си започва през 1999 г., а от 2009 г. е управител на архитектурно студио „Дидпроект“. От 2014 г. е сертифициран проектант на пасивни сгради към Passive House Institute – PHI в Дармщат, Германия. Член е на Международната асоциация за пасивни сгради (The International Passive House Association). С арх. Иванов разговаряме за строителството на пасивни сгради като дългосрочна инвестиция.
- Нека да започнем с това какво всъщност представлява пасивната сграда?
- Пасивната сграда няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи. Това е енергоспестяваща сграда с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия.
Основното е вентилационната система с възстановяване на енергията от отработения въздух чрез използване на топлообменник (рекуператор). Принципът на работа на вентилационнта система е следният: постъпващият външен пресен въздух се среща в топлообменника с изходящия отработен въздух, без да се смесват. Отработеният въздух отдава топлината си на пресния въздух и той преминава през филтър, подобен на филтъра на климатика на автомобилите, а оттам по въздуховодите се отвежда към помещенията.
Свежият въздух се доставя в помещенията в горната част (покрай тавана), където се смесва с въздуха в помещението и се отвежда от долната част на стаята чрез вентилационни отвори в интериорните врати. По този начин сградата се охлажда през лятото, а през зимата се отоплява.
- Какъв е принципът на строителство на пасивните сгради?
- Като при обикновените сгради, но трябва да е съобразено с условията. Хубаво е да е с южно изложение, да има засенчване от юг, изток и запад, тъй като през лятото слънцето е доста силно, а от изток и запад е ниско. Необходима е по-дебела изолация – за България 20-25 см. Качествени прозорци, за нашия климат е задължително да се постави троен стъклопакет. Формата на сградата освен това трябва да осигурява минимално съотношение между обема и околната повърхнина, за да се губи по-малко енергия. Проектира се със специален софтуер – „Пакет за проектиране на пасивни сгради“ (Passive House Planning Package – PHPP) и designPH, разработен от Института за пасивни сгради след многократни измервания, наблюдения и научни анализи на вече построени пасивни сгради.
- Темата за строителството на пасивни сгради стана доста популярна в България през последните няколко години, а в други страни в Европа традициите са малко по-дълбоки. С какви темпове се развива то?
- Първата пасивна къща в света е построена през 1991 г. в Германия. Проектът е взаимстван от един арктически кораб на Фритьоф Нансен. Професорите в Института за пасивни сгради са изследвали дали принципите, приложени при кораба, не могат да се ползват и в строителството на сгради.
В България доста хора си правят реклама, че строят пасивни къщи, като най-често става въпрос за дървени къщи, рекламирани като пасивни. Те обаче не са пасивни. Има построена само една пасивна сграда, която е сертифицирана - детска градина в Габрово. В момента е в строеж и пасивна еднофамилна къща в с. Марково до Пловдив, която предстои да бъде сертифицирана.
Има още три-четири такива проекта, които са направени от колеги – сертифицирани проектанти, но собствениците нямат стимули да ги сертифицират. Издаването на удостоверение, че сградата е пасивна, струва немалко пари, а няма и български фирми, които да издават такива документи.
- Една стара сграда може ли да се реновира така, че да стане пасивна?
- За разлика от новото строителство, при обновяването на стари сгради често възникват много проблеми, които могат да се окажат доста голямо препятствие за прилагането на стандарта „Пасивна сграда“. От скоро е въведен и стандарт EnerPHit за стари сгради. Този стандарт дава възможност за съобразяване със съществуващите условия, като в същото време използва принципите на пасивната сграда и осигурява много добър комфорт на обитаване, дълготрайност на конструкцията и енергийна ефективност.