През последните години в България набират скорост и привличат все по-голям интерес нови техники за строителство на жилища от естествени материали. Какви са спецификите при изграждането на такива сгради, какъв е интересът към тях и какво е бъдещето им – за това разговаряме с арх. Ива Делова, съосновател на Асоциацията за строителство с естествени материали.
Защо всъщност почти се изгуби тази традиция на строителство с естествени материали?
Може би това се дължи на цялостното развитие на обществото, на индустриализацията, на много силния тласък към нови материали и технологии, които предоставят повече възможности за по-бързо и донякъде по-евтино строителство. За голяма част от тези материали след години се разбира, че са вредни, само един пример – азбестът. Поне от две десетилетия обаче се опитваме да направим обратен завой заради негативите, които се усещат на всички нива от недостатъчно обмислени действия и проучени възможности.
Строителството е много възлов момент в картината, защото консумира 40% от световната енергия и 40% от суровите материали. Почти 80% от строи11телните материали на една сграда просто се захвърлят след края на живота им поради невъзможност за рециклиране. От друга страна микроклиматът в сградите е и пряко свързан със здравето на обитателите им. Това се забелязва основно след Втората световна война и следвоенния бум в строителството. Тогава много бързо и евтино е трябвало да се изградят много жилища. Специалисти от Германия за първи път правят връзка между здравето на хората и обитаваната от тях среда, средата в помещенията. От една страна строителството с естествени материали е свързано с екологичния аспект, това какво причиняваме на природата и как можем да се измъкнем от този затворен кръг, а от друга – как те ни въздействат на нас като индивиди, като организми.
Прекарваме 90% от времето си на закрито, а вредните влияния на средата – в дома, офиса, училището, са също толкова важни за здравето ни, колкото и токсичните съставки в козметиката, храната, която ядем, дрехите, които обличаме. Увеличаващите се болести на новото хилядолетие – астма, алергии, мигрена, рак, стерилитет, хиперактивност при децата и много други, в редица изследвания от последните 25 години се свързват със средата на обитаване и сградите.
Как е регламентирано строителството с естествени материали в България в сравнение с други държави, където практиките са по-разпространени, и как се въвежда в експлоатация една такава сграда?
В цял свят се наблюдава такъв завой и стремеж към устойчив начин на живот, в други държави са предприети действия на доста по-ранен етап в посока легализиране на естествени строителни материали и техники. В Германия например през 2004 г. е легализирано строителството със сламени бали след много тестове и изследвания. Редица университети отделят големи ресурси за осъществяването на такива проекти и изследвания в тези области. С колегите и специалистите от Асоциацията за строителство с естествени материали през 2010 г., работейки по един проект, се свързахме с немската организация на строителите със сламени бали FASBA. Благодарение на това партньорство добихме поглед върху необходимите тестове и изследвания и в последствие в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) бяха направени тестове, разгледани бяха конструктивни решения за изграждане на стени от сламени бали, описани основни изисквания към сламените бали, статически и оразмерителни изчисления, изводи и препоръки.
В Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) бяха направени още тестове, разгледани бяха конструктивни решения за изграждане на стени от сламени бали, описани основни изисквания към сламените бали, статически и оразмерителни изчисления, изводи и препоръки. Така беше издадено Техническо становище, което проверява и установява,че предоставените бали от слама могат да бъдат използвани като строителен материал за изграждане на неносещи (самоносещи) външни и вътрешни стени на едноетажни и двуетажни сгради с дървена носеща конструкция. Въз основа на извършените статически и оразмерителни изчисления са направени изводи и препоръки за приложимостта на сламените бали за изграждане на стени на сгради в условията на България съобразно изискванията на българските норми и стандарти и натоварванията от вятър и земетръс.
Становището служи за получаване на съответните разрешения за строителство на сгради с неносещи (самоносещи) стени от сламени бали, издавани от компетентните държавни и общински органи. То може да се използва и от проектанти-конструктори при разработването на проектите на конкретни сгради с такива стени.
В момента Асоциация за строителство с естествени материали, съвместно с УАСГ, работят по легитимиране на още две техники – коб и олекотена земя.
12:52 | 14.09.22 г.