Арх. Николай Гълъбов е завършил архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия през 1992 г. Архитект с пълна проектантска правоспособност в България и в щата Калифорния, САЩ. Притежава сертификати за управление на проекти, както и за изграждане на „зелени” сгради в САЩ.
От 2009 г. е председател на Комисията по международна дейност и евроинтеграция (КМДЕ) към КАБ на доброволни начала. Представител е на камарата в Архитектурния съвет на Европа от 2010 г.
С арх. Гълъбов разговаряме за нормативната уредба на строителния процес и проблемите при регулацията на бранша.
Арх. Гълъбов, предишното правителство започна един процес по промени в нормативната уредба - разделяне на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и нови подзаконови нормативни актове. Конкретни текстове в общественото пространство обаче така и не бяха публикувани. Докъде стигна работата по законовата рамка и как се планира да продължи тя при бъдещото правителство, още повече, че Министерството на инвестиционното проектиране, с което строителният бранш работеше съвместно, изглежда няма да съществува?
Ние бяхме част от консултативен съвет към Министерството на инвестиционното проектиране, заедно с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на строителите. Основно се опитвахме да опростим процедурите, за да могат хората и фирмите по-лесно за взимат разрешения за строеж, по-лесно да се финансират нови постройки или промяната на съществуващи, за да се подобри бизнес климата. Бяха преведени и анализирани нормативни документи от Германия, по-точно – нормативни актове от една от федеративните области в Германия, която по икономически показатели е най-близка до България. Там законодателството е направено така, че да стимулира инвестициите, да е лесно за малкия и средния бизнес, а и за големите инвеститори.
Що се отнася до бъдещето на Министерството на инвестиционното проектиране, не е важно дали ще е отделно министерство, или ще има дирекция например. За нас е важно да се обърне внимание на строителния сектор, който генерира 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на една „нормална“ Европа отпреди 5 години. След като започна кризата, голям процент безработица генерира липсата на подкрепа за строителния бранш.
На архитектите ни е ясно, че този бум на ново строителство е в миналото, но нашите сгради имат остра нужда от реновация, от саниране, от подобряване на условията на живот. В САЩ например около 6% от бюджетите на големите собственици на имоти отиваха за поддръжка. Някои от корпоративните собственици в България имат подобни бюджети, но обикновения гражданин почти нищо не заделя, затова и сградите ни са в окаяно състояние. Мерките по енергийна ефективност са ключ за подобряване живота на гражданите, за икономически стимули, за развиване на конкурентна икономика и опазване на природата на държавата ни.
Доколко обаче според Вас е удачно да се копира чуждо законодателство и директно да се прилага у нас, без да се адаптира към нашите условия? Върху какво трябва да е насочен нашият фокус?
Неправилно е директно да се копира. България е различна държава, регионите са различни, административната структура е различна, климатът е специфичен. По-скоро трябва да се копира смисълът, семиотиката, модела, крайната цел, а не да се преведе буквално и да се приложи буквално. Като чета някои документи, имам чувството, че точно това е правено, за съжаление, затова нашата нормативна база не изглежда както се казва транспонирана, а преведена.
При преводите е необходимо текстовете да се съгласуват и с други нормативни документи, защото мисля, че имаме много нормативни документи, но помежду си те не работят. Има едни много хубави текстове в законите за Камарите на инженерите и архитектите например, спомагащи за създаване на конкурентна среда, за противопоставяне на лошите практики, но други закони стопират тези текстове.
Отварям и една скоба. Професията на архитекта е регулирана в Европа, тъй като дейността ни е от жизнено важно значение за обществото. Затова при приемането ни в Европейския съюз (ЕС) беше създаден този закон, който е много добре написан. В един момент обаче се оказа, че текстове от него, които са насочени да спрат корупцията и обществото да има контрол, тези текстове се отхвърлят със Закона за държавния служител. Имам предвид, че главните архитекти, ако се спазва Законът за Камарата на архитектите, трябва да членуват задължително в Камарата. Ако получим оплакване срещу някой главен архитект, ние си имаме вътрешни методи за вземане на мерки, ако не спазва етичния кодекс и принципите за лоялност, честност и прозрачност. Оказва се обаче, че със Закона за държавния служител, главните архитекти са независими от КАБ и могат да бъдат притискани от други лица. Ние не можем да ги пазим или да ги контролираме, ако сбъркат.
Такива разминавания има и в много други закони. По-скоро трябва някой да оцени въздействието на съществуващите закони и наредби и да се направят разумни промени.
Под ръководството на арх. Борислав Борисов работна група, поддържана от браншовите организации, изгради една нова концепция за регулация на инвестиционния процес. В момента ние имаме един закон, който регулира от инвестиционната идея до въвеждането на сградата в експлоатация. В Германия нещата са разделени – градоустройствените процедури са отделени от строителните. Това беше започнато и се надявам процесът да бъде довършен.
При срещите ни с инженерната камара, със строителната камара, също и в тази Коалиция (Коалицията за подобряване на жилищните условия в България „Достоен дом“ - бел. авт.) установихме, че вижданията са ни много сходни. Бях изненадан, че хора, представляващи различни организации, различни страни в инвестиционния процес, мислим много еднакво с много малки нюанси. Надявам се да се проучи чуждия опит и да се приложи разумно тук. Не е нужно да откриваме колелото.