М. Бенов: Отговорност на държавата е да създаде рамката на жилищния пазар

За състоянието на жилищния фонд в България и жилищната политика на държавата разговаряме с Минчо Бенов, национален директор на Habitat for Humanity, нестопанска организация за подобряване на жилищните условия в страната.

Минчо Бенов е работил във финансовия сектор, в областта на капиталовия пазар и международното развитие. Бил е зам.-изпълнителен директорна Софийската фондова борса, директор „Финансов сектор и капиталов пазар“ в американския консорциум FLAG и консултант по проекти на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Г-н Бенов, нека направим преглед на изпълнението на жилищната стратегия от 2004 г. и политиката по отношение на социалните жилища.

По отношение на социалните жилища това, което стратегията от 2004 г. идентифицира, е фактът, че делът на обществения жилищен фонд от общия жилищен фонд в страната е символичен. Той е около 3% - очевидно крайно недостатъчен. На базата на тази констатация е дефинирана нуждата от строеж на нови социални жилища.

В отговор на това се направи един пилотен проект за изграждане на социални жилища, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“, в 4 града. Първоначално бяха Бургас, Видин, Девня и Дупница. Тези градове бяха подбрани на базата на предварително подготвени критерии. В последствие Бургас се отказа и вместо него беше одобрена Варна. Най-голям и най-амбициозен е проектът в Дупница, където ние сме партньор на общината за изпълнението му. Предвижда се изграждането на 150 нови жилища за социални нужди.

В отговор на тази констатация се предприе конкретно действие, разбира се в много ограничен мащаб. Този проект обаче е пилотен, който да даде възможност да се видят конкретните предизвикателства, да се подобри рамката на бъдещите такива проекти. В програмата „Региони в растеж“ е бюджетирано изграждането на социални жилища в по-голям мащаб, има и конкретни индикатори за края на програмния период. Тогава в нови социални жилища би трябвало да живеят около 6 300 души.

Има обаче общо неразбиране какво точно означава „социално жилище“. В Бургас проблемът беше точно такъв. Когато общината обяви проекта и започна първоначалните стъпки за изпълнението му, един цял квартал се вдигна на бунт поради погрешното разбиране, че става въпрос за изграждане на жилища за етнически малцинства. Това не е вярно. Така е и дефиниран този проект – това са жилища за социално слаби и уязвими групи от населението, а в тази категория попадат самотни майки, трайно безработни, многодетни семейства, хора с увреждания и други. Кръгът на потенциалните бенефициенти е доста по-голям.

Ако има такива данни, какъв средно е делът на обществения жилищен фонд от общия в Европейския съюз (ЕС)? Къде стоим ние по този показател?

Ние сме в дъното на таблицата. Делът е различен в различните държави, не мога да кажа колко точно е средно, но има и голяма разлика в спецификата на жилищните системи в отделните държави. Има страни, където този дял е над 30-40%. Това са държави, които за разлика от България имат много по-нисък дял на частно притежавани жилища. По този показател сме едни от първенците – с почти 96% частно притежаван жилищен фонд. Само в Румъния има по-висок дял – около 98%.

Ако приемем хипотезата, че това че имаме 96% частно притежаван жилищен фонд прави социалните жилища, обществените жилища ненужни – това е дълбоко погрешна представа.