Б. Кумпиков: На пазара на имоти се активизираха проучванията, не сделките

Доколко това е свързано с периода на силен подем?

Подемът през 2006-2007 г. в строителството се дължеше на доверието на хората в управлението. Всички бяха уверени, че сме достигнали базово положение на доходите, което няма да се върне назад. Тази увереност, съчетана с ниската безработица и значимата инвазия на чужди инвеститори, окуражи хората – държавни служители и частници – да си осигурят собствено жилище. Водещи бизнесмени тогава започнаха и си направиха имения – тук, в България. Е, през последните три години процесът е точно обратен – разпродажби и експорт на инвестиции предимно към Германия и Австрия. В този смисъл подемът по-скоро беше достигане на нормални нива на сделките, задържано през миналото десетилетие след 1996 г.

Кризата в България според мен беше предизвикана от последното управление заради неграмотните действия. Държавата, в условията на пазарна икономика, не може да бъде основен работодател, но тя стана основен работодател. Реално погледнато, който и бранш да вземем, и ИТ, и фармацията, и строителството – най-големият клиент остана самата държава. Това означава пряка зависимост на пазара на труда и на имотите от политическото управление.

В момента за възстановяване ли можем да говорим или за нова пазарна реалност?

Бих казал, че всеки гледа от неговата камбанария. Наскоро разбрах за един добър строител, който вдига доста големи жилищни сгради при едни умерени ценови нива. Печалбата му е от порядъка от 5 до 10% при добре направени разчети, като той цели по-голям оборот при по-масовото строителство. Повечето строителни фирми не могат да вършат друго, защото са специализирани в сградно строителство и по-специално жилищно. Те няма как да се пренасочат към инфраструктурното строителство, както призоваваше предишното правителство, защото това са две различни неща – технологиите са различни, квалификацията на хората е различна, различни са оборудването и инвентара. Тези фирми правят усилия, строят и имат директни продажби при по-малка печалба. Новата реалност е свързана с минимално ново строителство, преразпределяне на построения вече сграден фонд и насочване на средства към неговата рехабилитация и благоустрояване на прилежащите му терени.

Накъде очаквате да се ориентират оцелелите предприемачи в новата пазарна реалност и кои са свободните ниши на пазара с наличие на търсене, но недостатъчно предлагане?

Почти всички оцелели предприемачи се насочиха през последните години към държавните и общински поръчки. За съжаление повечето от тях се оказаха финансово необезпечени. Рязаха се ленти на обекти, за които не се плащаше. През последните 3 години държавата заложи на абсолютно безсмислени крупни инфраструктурни обекти. Факт е, че тези обекти ангажират нищожен брой хора, нискоквалифицирани при това. Факт е, че тези обекти са били априори непостижим лукс за нас, масово са недовършени и то след драстични съкращения на обемите. Факт е, че повечето от тези проекти можеха да бъдат задържани, а вместо тях да се инвестира в общинска инфрструктура и ремонт на обществени сгради и пътища.

Очаквам, че новото правителство няма да страда от такава мегаломания и ще стъпи здраво на краката си. Ако новите две министерства – по проектирането и строителството – дадат здрав гръб на общините и насочат усилия към поддръжката на наличния сграден и пътен фонд, ще вкарат отново на пазара минимум 50 000 работни места. Също такава ниша – поддръжка и саниране, се открива и на частния фронт. Една скоба – саниране означава оздравяване на сградите – рехабилитация на покрития, изолации и инсталации. Лепенето на стиропор е чисто сапуниране. В момента работя по Сградна сервизна карта за поддръжка, което е нещо подобно на картата за обслужване на автомобилите – на какъв период и при какви условия следва да се инспектират и поправят различните части на сградата.

Очаквам при засилване на ремонтните дейности да се засили интереса за инвестиции на пазара от българи от чужбина, чужденци, а постепенно и от резиденти. Имам предвид пазара на средни до големи градски жилища. Ваканционни имоти – също очаквам постепенно нарастване, но след поне 1-2 години, след евентуални устойчиви промени в Закона за черноморското крайбрежие, Закона за устройството на територията и след подобряване на инфраструктурата на самите курорти.

Доколко проблемите на строителния сектор произтичат от разпокъсаното законодателство, включително и незаконното строителство?

Ще започна от незаконното строителство. То е последица от безхаберието на държавната администрация и е като битовата престъпност например, но понеже е прието, че е с по-ниска степен на обществена опасност, представлява административно нарушение, което се санкционира материално. Незаконното строителство е в ущърб първо на самата държава, тъй като изразява неуважение към законодателството. Оттук нататък то създава една привилегия за този, който си е позволил да го извърши и не е преследван от закона. То е предпоставка и за корупция. Като цяло незаконното строителство се дължи на един генерален проблем – липсата на инфраструктура, на градоустройствени планове. Вина за това имат както държавата, така и общините, които твърдят, че нямат средства за възлагането и изготвянето на градоустройствени планове. Един план на средноголям град струва 200-300 хил. лева. Общините, дори и най-малките, трошат милиони за несъществени дейности, но не могат да отделят 200-300 хил. лева за градоустройствен план. На хората в един момент им писва да чакат и дори тези, на които не им е идвало на ум да нарушават закона, в един момент го правят.