К. Найденова: Имотите в България са силно надценени

Има ли нужда от регулация на пазара на имоти, как трябва да е организиран контролът и колко строг да бъде – разговаряме с управителя на агенцията за имоти “Евина” Кристина Найденова.

Г-жа Найденова е машинен инженер и оценител, има допълнителни квалификации в сферата на финансовия мениджмънт. През 2008 г. основава агенцията за имоти “Евина”, която управлява до днес.

- Г-жо Найденова, защо се получи това разцепление между посредниците на пазара на недвижими имоти? Къде се корени проблемът в предложенията за регулация?

По точно е да се каже, че досега обединението не се е състояло, но има база за това - работим една и съща работа и имаме еднакви проблеми. Що се отнася до регулацията, такава трябва да има.

Единственият нормативен документ, който имаме в момента, е европейският стандарт за изискванията към услугите, които се предлагат от брокерите на имоти. Той не е задължителен, както всеки стандарт, но все пак е документ, на който можем да стъпим, за да се създаде закон. Този закон трябва в кратки срокове да реши много проблеми, които са се натрупали за последните 20 години, и да създаде механизъм за решаването на  проблемите, които биха възникнали в бъдеще.

- Възможно ли е всички тези проблеми да бъдат решени само с един закон?

Да, определено смятам, че един закон за нашата дейност ще реши поне 80% от съществуващите проблеми, необходими са и промени в други закони.

Мисля, че законът за дейността на брокерите на имоти трябва да стъпи на 4 основни точки. Първо, компетентността и квалификацията на брокерите да е гарантирана, което е заложено като изискване и в европейския стандарт. Така клиентите ще са сигурни, че ползват качествена услуга. След като качеството на услуга е гарантирано трябва да е гарантирано и заплащането на брокерите. В момента имаме проблем с тези две неща – квалификацията и заплащането. В този смисъл смятам, че трябва да има минимален размер на комисионата...

- А максимален? Или това би ограничило конкуренцията?

Може и максимален, но той не е толкова важен. Сега размерът на комисионите се договаря и  варира между 0 и 15%. По-високият процент е напълно обоснован за някои конкретни случаи. Необяснимо е обаче как една фирма би могла да поддържа бизнес, като работи на 0,5% или 1%, или без комисиона. От какво се издържа тази фирма? 

Третото, което трябва да се реши със закона е технологията на сделките. Тя трябва да е ясна, за да работят всички по един и същи начин. Тук визирам проблемът с фалшивите обяви, които ние наричаме „набирателни оферти“. Те създават фалшива представа за пазара на имоти у клиентите, предизвикват  недоволство у тях и формират лош имидж на цялата гилдия, а не само на колегите, които ги публикуват. Има и обяви, в които е включен текст „само за частни лица“ или „само за физически лица”. Това означава, че някои колеги не искат да работят с други колеги по различни причини. Този начин на работа не е в интерес нито на клиентите, нито на нас.