В. Щраков: Вече почти няма български производители на строителни материали

Как се отрази кризата на пазара на строителни материали в България – разговаряме с инж. Васил Щраков, управител на „Сдружение Топливо“.

Инж. Щраков е роден през 1962 г. в Радомир. През 1980 г. вазършва строителния техникум „Христо Ботев” в София със специалност „Промишлено и гражданско строителство”, а през 1985 г. се дипломира като военен инженер по технология на строителството във Висшето военно строително училище „Генерал Благой Иванов” в София. Кариерата му започва като технически ръководител в Главно управление „Строителни войски”. Остава в ГУСВ до 2001г., където се развива като главен инженер, а по-късно е и началник производствено-техническа база. Същевременно завършва Военната академия „Георги Сава Раковски”. От 2001 г. до сега е управител на „Сдружение Топливо“.

- Г-н Щраков, каква е ситуацията на пазара на строителни материали в момента предвид засилената конкуренция на водещи брандове и спадовете в строителния сектор?

В България са представени някои от водещите брандове, най-вече в областта на сухите строителни смеси, при производството на тухли, на арматура, на цимент и топлоизолации. Конкуренцията се засили със спада на пазара, но някои от брандовете успяха да си запазят цените за сметка на пазарния дял. Като цяло обаче участниците на пазара намалиха цените, както и производството, а големите губещи се оказаха малките български производители, които на практика изчезнаха.

- Отрази ли се кризата на качеството на влаганите в строителството материали?

Кризата се отрази негативно на качеството на строителните материали. С оглед понижаването на цените много производители започнаха да покриват минимално необходимото качество, а някои дори и да не го покриват. Първоначално това подобри пазарния дял на тези продукти, но на по-късен етап, особено в София, се усети насищане на пазара с некачествени строителни материали и последва отлив на клиенти. Може би в страната това все още не се усеща, тъй като особено в Северна и Северозападна България, които са по-слаби в икономическо отношение, най-важна си остава ниската цена. В София обаче тази тенденция отмина, тъй като хората започнаха да се питат какво всъщност се влага в тези продукти, за да са на толкова ниски цени. Смятам, че в момента има ръст на минималното необходимо качество, за да стои един производител на пазара.

- Доколко е засегнат бизнесът със строителни материали от сивия сектор, като имаме предвид и взаимовръзката между сивия сектор и качеството?

Сивият сектор и ниското качество вървят ръка за ръка. В София сивият сектор е най-слабо проявен, контролът е по-улеснен, тъй като участниците на пазара са повече и не се познават помежду си. В малките градове обаче нещата стоят по друг начин – проверяващите и проверяваните се познават, а в много случаи са и роднини, затова сивият сектор е по-разпространен. Напоследък обаче все повече сериозните строителни фирми на пазара се ориентират към сериозни доставчици. Ние сме малка страна и всички в бизнеса се познаваме, така че който си позволи да влезе в сивия сектор, на по-късен етап сериозните строители започват да го отбягват, тъй като се притесняват от редовността на неговите документи и от последващи проверки на контролните органи.