В последните около две години услугата „професионален домоуправител“ започна да се предлага по-широко на пазара предимно от фирми, свързани по някакъв начин със сектора на имотите, но решили да опитат да пробият и в тази пазарна ниша.
В последно време на българския пазар се появиха и няколко компании, които са тясно профилирани да извършват тази дейност. За това какво представлява услугата, как да изберем коректен професионален домоуправител и какви са пропуските в законодателството разговаряме с основателя на Мезон България Владислав Симов.
Владислав Симов е на 27 г., а идеята за професионалния домоуправител му е хрумнала още когато е бил студент в първи курс в Университета за национално и световно стопанство (УННСС). В последствие основава Мезон България, която приема не само като бизнес, а и като социален ангажимент, с който да подобри качеството на живот на хората.
- Г-н Симов, възможността етажните собствености да наемат професионален домоуправител е сравнително нова услуга за българския пазар. Как хората, които искат да прехвърлят управлението на етажната собственост на трето лице, да разпознаят по-лесно на кого да се доверят на фона на бума от специалисти в управлението на етажната собственост в последната година?
Според мен бума поотмина, тъй като голяма част от фирмите, които стартираха преди година -две, се сблъскаха с реалността и бързо се оттеглиха от бизнеса. Докато на пазара се наложат и започнат да бъдат разпознаваеми качествените компании, хората трябва да се обръщат към фирми, които имат ясна стратегия как ще изпълняват задълженията си към етажните собственици, които са съвестни платци, както и собствениците, които отказват да плащат месечните такси.
Не по-малко важно е да се търси компания, която възприема дейността си не само като бизнес възможност, а и като възможност да изпълни социалните си ангажименти към обществото. Да се търси това, което компаниите правят, без да им се плаща – т. нар. добавена стойност на бизнеса. Такива компании на пазара има и те се отличават от общото предлагане. Една сериозна фирма има ясна стратегия как ще изпълнява качествено услугата, която предлага, при наличие на повече от 30% некоректни платци, както и дългосрочна визия как да участва на пазара.
- Некоректните платци ли са основният проблем?
Към настоящия момент некоректните платци и народопсихологията на хората, че външна фирма ще се облагодетелства от техните пари са най-големите проблеми.
- Длъжността „професионален домоуправител“ доскоро не беше регламентирана законово, реално такава професия не съществува. Как Вие решавате въпроса с договорите на професионалните домоуправители, които работят за фирмата?
От 2012 г. в класификатора на длъжностите беше въведена длъжността „домоуправител“. Допреди това ние назначавахме хората на позиция „домакин“. За да е качествена услугата обаче, тя не се предоставя само от един човек, от домоуправителя, а от цял екип. За да повишим комфорта на живот на хората, ние трябва да сме подготвени в много сфери и да решаваме различни проблеми, да разбираме от право, градоустройство, строителство и други подобни дейности.
Персонално за всяка сграда отговаря един човек, който ежедневно се среща с живущите, следи за хигиената, техническото състояние, извършва дребни ремонти при необходимост, прави оглед на електрическата и ВиК инсталациите, на покрива. Това е човекът, който е назначен на длъжност „домоуправител“ и когото хората познават като такъв. Реално обаче зад самата услуга стои екип от подготвени хора.
Проблемът всъщност е, че според Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) юридическо лице не може да изпълнява длъжността „домоуправител“, което създава много трудности от правна гледна точка. Необходимо е законът да бъде изменен и допълнен.
- Какви според Вас са другите недостатъци на закона, които в най-скоро време трябва да бъдат поправени?
Трябва да се дадат повече права на фирмите, които осъществяват дейност като професионални домоуправители. Доставчикът на услугата, за да я изпълни на високо ниво, е необходимо да има възможности да налага санкции съгласно одобрен от общото събрание на етажната собственост вътрешен ред. Към момента приемането на вътрешен ред е по-скоро пожелателно.
Ако фирмата има правото да налага санкции, това рязко би повишило спокойствието на живот във всяка една етажна собственост, управлявана професионално. Най-вече държавата трябва да поеме ролята си на регулатор и медиатор между доставчиците на услугата и етажните собствености.
- Депутатът Николай Пехливанов предложи да бъде изготвен единен регистър на домоуправителите с цел повече прозрачност и сигурност. Такъв обаче все още няма, а общините разполагат с техни регистри, които са абсолютно недостъпни за справки. Възможно ли е частният сектор, който действа в тази пазарна ниша, да се обедини и сам да подобри прозрачността на дейността си, като изготви някакъв достъпен регистър?
Такъв регистър може да бъде изготвен, но ако се търси работещ механизъм, с който да се ограничи предоставянето на некачествена услуга, смятам че това поне засега не може да се регулира от частния сектор. Бизнесът е много нов, фирмите все още навлизат на пазара и търсят реализация, балансират между народопсихологията и изискванията на институциите. В бъдеще със сигурност ще има консолидация в сектора, но тогава, когато фирмите се наложат и има ясна представа кои са основните играчи на пазара.
За да се гарантира качеството на услугата, както казах, държавата трябва да поеме своята отговорност. Държавата е тази, която трябва да ограничи достъпа на некоректни играчи на пазара, които имат намерение да се облагодетелстват от хората. Вече дори има такъв случай. Бизнесът според мен трябва да бъде поставен на лицензионен режим. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре ще бъде за целия сектор. Така и на хората ще им се спестят излишните нерви заради проблеми с предприемачите за един ден, които утре може да ги няма на пазара.
Лицензионният режим би гарантирал и качеството на услугата. Смятам, че е много приложимо да се наложи и застраховка за професионална отговорност в случай на нанесени щети при изпълнението на задълженията.
- Какви са изискванията към квалификацията на един човек, който иска да стане професионален домоуправител?Най-вече човекът трябва да има технически способности и най-обща техническа култура, за да извършва ежедневни, дребни битови ремонти – смяна на осветителни тела, ремонт на брави, врати, на незатварящи се прозорци, да има познания как да огледа електрическата мрежа, как да разпознае течове във вертикалните и хоризонталните щрангове, как да обслужи абонатната станция и т. н.
Домоуправителите са хората, към които се отправят всички житейски проблеми във входа, които се намесват в междуличностни разпри. Важно е те да са спокойни и организирани в работата си и да балансират между различните проблеми. Важно е да са много етични хора.
- Каква е цената за професионалното управление на една средностатистическа етажна собственост в България?Цената винаги зависи от броя на апартаментите и живущите. За по-малките сгради цената би могла да достигне до 35 лева на апартамент, като сумата варира от квадратурата на жилището, броя на живущите, наличието на домашни любимци. В нея влиза и попълването на фонд „Ремонти и обновяване“. В големите блокове цената е между 12 и 26 лева на апартамент, като определянето й зависи от същите условия.
Ние налагаме нов модел на ценообразуване, който смятам, че е изключително коректен. Няма значение дали живеете в апартамента или той стои празен – такса се дължи. Това е такса „амортизация“, защото сградата се руши без значение дали в нея живеят хора, или не, тъй като всяка сграда има нужда от техническа поддръжка. Таксата за фонда за ремонтите зависи от квадратурата на апартамента и се изчислява процентно. Третата такса е за експлоатация, като се определя според броя на живущите и на домашните любимци. Трите пера формират общия месечен разход.
- Какъв интерес от етажните собствености отчитате към идеята за наемане на професионалист в управлението на етажната собственост?
Има два вида етажни собственици – съвестните и коректните, които по-скоро търсят външен изпълнител на поддръжката, и не толкова съвестните, които смятат, че общото е чуждо, не поддържат общите части и очакват някой друг да го направи. Обикновено втората група са категорично против. Този тип хора се притесняват от това, че когато една фирма влезе във входа, тя ще наложи правила, с които те да се съобразяват. Най-големият проблем на сградите са недобросъвестни собственици. Така че интерес има, но най-вече от съвестните собственици.
- Какъв е обемът на пазара в България и как очаквате да се развие услугата в близко и по-далечно бъдеще?
Пазар има, но той е все още труднодостъпен. Ако държавата заеме своето място, сградите с лош външен вид и техническо състояние след години ще намалеят. Практиката в развитите държави показва, че това обикновено са сградите без професионален домоуправител. Това е нова услуга в България, но в други страни тя има своите традиции и неминуемо ще навлезе и у нас.
Много е важно да се разграничи управлението на жилищните сгради ЕПК и панелните сгради от това на затворените комплекси. Те имат много различни проблеми. В затворените комплекси клиентът е юридическо лице, докато в отделните жилищни сгради говорим за различни клиенти с различни претенции и изисквания.
- Имате ли данни какъв е оборотът на фирмите, които предлагат подобна услуга?
Следим регистрираните в Търговския регистър обороти, но това не е представителна извадка, защото липсват тясно профилирани компании.
- Каква е практиката за отчитане на професионалните домоуправители пред етажните собствености, които управляват?
Това се договаря при приемането на офертата за предоставяне на услугата. Може да става на 3,6 и 12 месеца, пред управителния съвет на етажната собственост. Работата на професионалните домоуправители се осъществява съгласно приет от етажната собственост план с определени срокове за реализиране на конкретни мероприятия. На събранията се коментира наличието на средства във фонд „Ремонт и обновяване“ и тяхното насочване за решаването на конкретни проблеми.
преди 12 години Когато една дейност/услуга или произведен продукт/ е извършена съгласно действащия към момента и определен за нея стандарт, то тогава тя също е точна категория. Но нали в БГ, нищо не се върши по регламент и стандарт, да със сигурност много НЕточни неща има.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Силна значи, че има финансов ресурс. Добър стандарт значи, всички членове да спазват едни и същи правила и да постигат едно и също качество/в някакви граници/, отделно и цените трябва да са в съответните граници, ако не еднакви. Щото може от рекламата всичко да е ок, но после клиентите като се сблъскат с реалността, нещата да не са ок.Цената е точна категория, качеството не. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И как да е "силна"? И как да "поддържа добър стандарт"? И изобщо категории като "добри-лоши, специални, вип, силни-слаби" в областта на консултациите и услугите не вършат много работа, дори и като реклами по ТВ-то/пък и не можем всичко да рекламираме там/. Говорим основно за цена и качество! Това са точни категории. А като се пробва някой да обясни тези неща на въпросната пенсионерка с треперещ глас, както казва data, което също го има разбира се, тогава ще разбере как се преодолява насаденото през последните около 25 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Както се осведомява за майсторите които наема, от агенция Кака Сийка, или рекламите по телевизиите. Всъщност ако една асоциация е силна и поддържа добър стандарт, ще може да си позволи и реклама по телевизията даже. И ако нейните членове, наистина са добри, ще си намират работа и ще могат да я платят тая реклама. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не, че искам да върна времето, но.. В едни години при достатъчно строг контрол, така наречените ЖСК си се стопанисваха чудесно и такива думички нямаше. Да не говорим, че като потърсеше районния/тогава квартален старшина/ домоуправителя да му представи домовата книга и дали се води правилно, всички се строяваха да рапортуват, кой защо и какво не е регистрирал. Сега е пълна анархия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Този режим и сега си го има. Ама обясни на баба Пена от ап.38 , ет 9, как да се осведоми за това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години проблемите с ЕС в България винаги опират до ситуацията в която пенсионерка с треперещ глас изрича съкралните думички : "ми то ние нямаме пари" ! От тук насетне и 10 супер домоуправители да си назначим рано или късно опираме до горните думички . Според мен самосъзнанието на българина е непригодно да живее в общност . Почти не се сещам за работещ модел на общностно съжителство в България . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ами нали затова се регистрират по "амнайси" броя асоциации. Всяка една, коя от коя по-легитимна и истинска.Те к`ви ги държат? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Отделно държавата ще е добре да се погрижи да няма организации с близки имена и логота. За да няма заблуждаване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Защо трябва държавата да се меси? Не може ли да се използват търговските марки за това? Например, прави се организация например на "Супер Домоуправителите" - измисля им се лого и се регистрира, като освен това се измисля устав и който иска да носи това лого трябва да отговаря на определени изисквания, и компетенции. Ако тази организация е успешна хората ще търсят тези домоуправители които членуват в тази организация, знаейки, че тя се грижи за стандартите. Никой друг няма да може да им използва логото. /за това трябва да се грижи държавата/Всъщност това може да се прави и за много други дейности в които има прекалено много майстори :) които няма как да знаеш кой какво може. отговор Сигнализирай за неуместен коментар