В. Симов: Трябва да се въведе лицензионен режим за професионалните домоуправители

- Какви според Вас са другите недостатъци на закона, които в най-скоро време трябва да бъдат поправени?

Трябва да се дадат повече права на фирмите, които осъществяват дейност като професионални домоуправители. Доставчикът на услугата, за да я изпълни на високо ниво, е необходимо да има възможности да налага санкции съгласно одобрен от общото събрание на етажната собственост вътрешен ред. Към момента приемането на вътрешен ред е по-скоро пожелателно.

Ако фирмата има правото да налага санкции, това рязко би повишило спокойствието на живот във всяка една етажна собственост, управлявана професионално. Най-вече държавата трябва да поеме ролята си на регулатор и медиатор между доставчиците на услугата и етажните собствености.

- Депутатът Николай Пехливанов предложи да бъде изготвен единен регистър на домоуправителите с цел повече прозрачност и сигурност. Такъв обаче все още няма, а общините разполагат с техни регистри, които са абсолютно недостъпни за справки. Възможно ли е частният сектор, който действа в тази пазарна ниша, да се обедини и сам да подобри прозрачността на дейността си, като изготви някакъв достъпен регистър?

Такъв регистър може да бъде изготвен, но ако се търси работещ механизъм, с който да се ограничи предоставянето на некачествена услуга, смятам че това поне засега не може да се регулира от частния сектор. Бизнесът е много нов, фирмите все още навлизат на пазара и търсят реализация, балансират между народопсихологията и изискванията на институциите. В бъдеще със сигурност ще има консолидация в сектора, но тогава, когато фирмите се наложат и има ясна представа кои са основните играчи на пазара.

За да се гарантира качеството на услугата, както казах, държавата трябва да поеме своята отговорност. Държавата е тази, която трябва да ограничи достъпа на некоректни играчи на пазара, които имат намерение да се облагодетелстват от хората. Вече дори има такъв случай. Бизнесът според мен трябва да бъде поставен на лицензионен режим. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре ще бъде за целия сектор. Така и на хората ще им се спестят излишните нерви заради проблеми с предприемачите за един ден, които утре може да ги няма на пазара.

Лицензионният режим би гарантирал и качеството на услугата. Смятам, че е много приложимо да се наложи и застраховка за професионална отговорност в случай на нанесени щети при изпълнението на задълженията.

Най-вече човекът трябва да има технически способности и най-обща техническа култура, за да извършва ежедневни, дребни битови ремонти – смяна на осветителни тела, ремонт на брави, врати, на незатварящи се прозорци, да има познания как да огледа електрическата мрежа, как да разпознае течове във вертикалните и хоризонталните щрангове, как да обслужи абонатната станция и т. н.

Домоуправителите са хората, към които се отправят всички житейски проблеми във входа, които се намесват в междуличностни разпри. Важно е те да са спокойни и организирани в работата си и да балансират между различните проблеми. Важно е да са много етични хора.

Цената винаги зависи от броя на апартаментите и живущите. За по-малките сгради цената би могла да достигне до 35 лева на апартамент, като сумата варира от квадратурата на жилището, броя на живущите, наличието на домашни любимци. В нея влиза и попълването на фонд „Ремонти и обновяване“. В големите блокове цената е между 12 и 26 лева на апартамент, като определянето й зависи от същите условия.

Ние налагаме нов модел на ценообразуване, който смятам, че е изключително коректен. Няма значение дали живеете в апартамента или той стои празен – такса се дължи. Това е такса „амортизация“, защото сградата се руши без значение дали в нея живеят хора, или не, тъй като всяка сграда има нужда от техническа поддръжка. Таксата за фонда за ремонтите зависи от квадратурата на апартамента и се изчислява процентно. Третата такса е за експлоатация, като се определя според броя на живущите и на домашните любимци. Трите пера формират общия месечен разход.

- Какъв интерес от етажните собствености отчитате към идеята за наемане на професионалист в управлението на етажната собственост?

Има два вида етажни собственици – съвестните и коректните, които по-скоро търсят външен изпълнител на поддръжката, и не толкова съвестните, които смятат, че общото е чуждо, не поддържат общите части и очакват някой друг да го направи. Обикновено втората група са категорично против. Този тип хора се притесняват от това, че когато една фирма влезе във входа, тя ще наложи правила, с които те да се съобразяват. Най-големият проблем на сградите са недобросъвестни собственици. Така че интерес има, но най-вече от съвестните собственици.

- Какъв е обемът на пазара в България и как очаквате да се развие услугата в близко и по-далечно бъдеще?

Пазар има, но той е все още труднодостъпен. Ако държавата заеме своето място, сградите с лош външен вид и техническо състояние след години ще намалеят. Практиката в развитите държави показва, че това обикновено са сградите без професионален домоуправител. Това е нова услуга в България, но в други страни тя има своите традиции и неминуемо ще навлезе и у нас.

Много е важно да се разграничи управлението на жилищните сгради ЕПК и панелните сгради от това на затворените комплекси. Те имат много различни проблеми. В затворените комплекси клиентът е юридическо лице, докато в отделните жилищни сгради говорим за различни клиенти с различни претенции и изисквания.

- Имате ли данни какъв е оборотът на фирмите, които предлагат подобна услуга?

Следим регистрираните в Търговския регистър обороти, но това не е представителна извадка, защото липсват тясно профилирани компании.

- Каква е практиката за отчитане на професионалните домоуправители пред етажните собствености, които управляват?

Това се договаря при приемането на офертата за предоставяне на услугата. Може да става на 3,6 и 12 месеца, пред управителния съвет на етажната собственост. Работата на професионалните домоуправители се осъществява съгласно приет от етажната собственост план с определени срокове за реализиране на конкретни мероприятия. На събранията се коментира наличието на средства във фонд „Ремонт и обновяване“ и тяхното насочване за решаването на конкретни проблеми.