Хр. Димитров: Разходите в строителството са близо до равновесна точка

Инж. Христо Димитров, е съсобственик и управител на Планекс Холдинг. Той има диплома по „Промишлено и гражданско строителство – конструкции“ от Висшето военно-строително училище в София. Между 1982 и 1992 г. той работи в системата на Строителни войски. От 1993 г. е съдружник в Планекс ООД.

С него говорим за настоящата ситуация в строителния сектор у нас, какво се промени, какви са новите тенденции и интерес на купувачите, и какво да очакваме на пазара за в бъдеще.

- Каква е настоящата ситуация на пазара на имоти у нас в неговата четвърта година на криза? Какви са основните поуки?

Моите наблюдения от позицията ми на управител на строителна компания - изпълнител на проекти, свързани с жилищно строителство, са че пазарът на жилищни имоти значително намали своите обеми в сравнение с предишните години. Също така и клиентите са по-взискателни към характеристиките на жилището, което закупуват, към прилежащата инфраструктура – паркоместа, детски градини, училища, пътни връзки, не на последно място добра околна среда, близки зелени площи и паркове. Решението да се закупи един имот е по-комплексно и не зависи само от качественото изпълнение. Подобна е ситуацията при имотите с търговско и администртивно предназначение. Кризата промени клиентските нагласи и мотивите за закупуване на имот, което се отрази и на инвестиционите намерения в този сектор. Хубаво е, че инвеститорите се ангажират вече с цялостни проекти, които обхващат и обслужващите зони около сградите, и вече не се строи „на парче“. Това създава стилен и обмислен облик на нашите градове.

В същото време строителните фирми разбраха, че изпълнението трябва да бъде задължително коректно в ценово отношение и съпроводено от строг контрол на качеството и използване на добри и изпитани материали и технологии. Това остави на пазара сериозните фирми - положително следствие от кризата, както неведнъж съм споменавал. Обаче се запазиха и по-високите цените на качествените имоти, а не се намалиха съгласно прогнозите.

- Какви са прогнозите ви за останалата част от 2012 г. - по отношение на цени, активност, доверие и т. н.?

Трудно е да се правят прогнози при тези икономически условия – влиянието на пазара се преплита с промени в нормативите. Затова и цените, които строителните фирми предлагат по търговете, са в голям диапазон. Важно е да има разбиране, че качественото строителство има долен праг и да не се спекулира със стремежа да бъде спечелена дадена поръчка. А дали една фирма е активна на пазара и е спечелила доверието на своите клиенти и възложители зависи изцяло от качеството на нейния продукт и хората, които го създават. Затова и нашият стремеж е да задържаме добрите си специалисти и ежедневно да ги печелим за каузата на професията строител.

Стабилността, доверието, опитът и коректните отношения винаги са били печеливша карта в строителния бизнес.  

- Забелязвате ли някакви нови тенденции, които се установяват – зелено, устойчиво строителство, сертифициране?

Надявам се, че тези практики (отдавна наложени в другите европейски страни) са вече не тенденция, а устойчив стремеж на инвеститорите, подкрепен от разбирането за ползите за обществото, околната среда и бъдещите разходи, свързани с дадения проект. Определено има интерес към сгради с подобрени топлоизолационни характеристики, с нисък разход на енергия, с изградени инсталации, които осигуряват здравословни параметри на микроклимата за посетителите.

Получаването на определен сертификат, гарантиращ постигането на тези параметри е следствие от желанието на инвеститора сградата да отговаря на тези изисквания и оценка на труда на много специалисти: проектанти, строители, консултанти.

- Доколко те са пазарно обосновани? Има ли интерес и готовност от страна на инвеститори/купувачи да плащат разликата?

Несъмнено изграждането на проект, отговарящ на по-специфични от стандартните условия е по-скъпо. Но във времето тези инвестиции се изплащат. Инвеститори, които имат дългосрочна визия, са убедени от ползите на „зеленото“ и устойчиво строителство и осъзнават пазарните предимства на подобни проекти. Оценява се и имиджовата позиция на подобна сграда – тя бива предпочитана поради характеристиките си от клиенти, наематели, инвеститори. Необходимо е да се засили и ролята на държавата – ако има политика, която да подкрепя този вид строителство и технологии в рамките на една обща държавна стратегия, свързана със зеленото и устойчиво строителство, съм убеден че интересът ще расте.

- Има ли данни с колко „зеленото“ строителство оскъпява процеса и до какви спестявания води?

Разходите, свързани със строителството се увеличават с около 10 до 20%. А относно поддръжката и експлоатацията - за момента не съм попадал на подобни статистики в България, има данни от Германия и Австрия, където този тип сгради са разпространени. Там цифрите за икономиите са около 20% до 30%, като допълнително трябва да се отчита и благоприятното влияние върху околната среда, икономиите от инфрструктурни връзки и от други по-общи разходи.