Георги Дичев беше избран за председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители в края на януари. Преди това той председателстваше организацията в продължение на два мандата. Дичев се занимава с проблемите на принудителното изпълнение в България от 2002 г. Участвал е пряко в подготовката и приемането на всички законови и подзаконови нормативни актове, свързани с въвеждането на частното съдебно изпълнение.
С Георги Дичев разговаряме за тенденциите при изпълнителните дела и публичната продан през миналата година, взаимоотношенията банка-наддавач-съдебен изпълнител, както и за очакванията на частното съдебно изпълнение за кризисната 2012 г.
- Г-н Дичев, какви тенденции се откроиха при завеждането на делата срещу длъжници през 2011 г.?
Още от самото стартиране на частните съдебни изпълнители в страната през 2006 г. има увеличение на броя на новообразуваните дела. През 2011 г. техният брой надвиши 180 хил. За сравнение през предходната 2010 г. делата са били 140 хил., така че има сериозен ръст в новообразуваните дела.
Анализът на тези дела показва, че най-голям дял от тях са в полза на бизнеса. Причините за това са известни – от една страна това е междуфирмената задлъжнялост, а от друга това е кризата, която очевидно продължава да е източник на проблеми за страната.
- Каква част от делата стигнаха до публична продан?
Реално извършените публични продажби през 2011 г. са около 6 хил. За сравнение през 2010 г. извършените публични продажби са били 5 700. Увеличението не е много голямо на фона на многото образувани изпълнителни дела и процентът на продажбите на недвижими имоти е доста малък.
- Какви са тенденциите при реализирането на обезпеченията през миналата година?
По масата от делата няма обезпечения, тъй като има издаден съдебен акт за събиране на определена парична сума. В зависимост от имуществото, което притежава даденият длъжник, се насрочва изпълнението. Обикновено се търсят бързина и по-малко разходи по производството. Търсят се банкови сметки, запори на вземания от трети лица, а ако няма резултат и длъжникът не плаща, изпълнението може да се насочи и към недвижими имоти.
Повечето вземания за съжаление са необезпечени. В търговския и гражданския оборот, когато хората правят бизнес, те не мислят за проблемите, които биха възникнали, когато някой не изпълнява задълженията си по договорите. Съответно те нямат никакви обезпечителни мерки, а само документи за дълга. Все по-често може би ще се налага, както банките правят ипотека при някои задължения, така и в търговския оборот да се търсят реални обезпечения, било по линията на особените залози, чрез банкови гаранции или недвижими имоти.
- Каква е средната цена на жилищните имоти, реализирани на публична продан?
Трябва да направя уточнението, че при тези 6 хил. продажби на имущество са реализирани всякакви имоти – жилищни, офиси, гаражи, земеделски земи, парцели. Нямаме точна статистика по отделните видове имоти. Наблюденията на всички колеги обаче сочат, че обикновено се продават по-евтините имоти, най-вече жилищни, до около 100 хил. лева. По-скъпите имоти се реализират по-трудно, по-дълго време стоят в нашия сайт за продажби и се организират няколко процедури, докато се стигне до реална продажба.