- Каква сума успяхте да съберете частните съдебни изпълнители през 2011 г.?
Събраната сума за миналата година е 700 млн. лева срещу 580 млн. за предходната 2010 г. От 2006 г. досега частните съдебни изпълнители са събрали над 2,4 млрд. лева и над 200 млн. лева от тях са преведени пряко в бюджета. Това са пари за данъци, осигуровки, ДДС и събрани публични вземания. Малко хора отчитат, че частните съдебни изпълнители събират доста публични задължения и работата им носи пряка полза за фиска, освен за икономиката.
- Доколко събраните средства задоволяват претенциите на кредиторите?
Не може кредиторът да получи задължението си в пълен размер, защото съдебните изпълнители не са наказателна рота, която с цената на всичко да наказва длъжника и да погасява дълга. Ролята на съдебните изпълнители е да осребрят имуществото на длъжника, който не плаща, със силата на държавната принуда и да предоставят средствата на кредитора. Ако даден длъжник няма никакви активи, съдебният изпълнител е безпомощен. Това се случва много често при „кухи“ фирми, които нямат банкови сметки и имущество. Затова хората и бизнеса трябва да имат предвид кой стои отсреща, когато сключват сделки и договори. В тази връзка ние направихме регистър на длъжниците, за да можем да помогнем и на хората, и на бизнеса, с повече информация преди да вземат решения.
- Какъв е ефектът от централния регистър на длъжниците, който заработи миналата година?
Очевидно регистърът още не е много добре познат, въпреки че с всеки изминал ден справките в него се увеличават. За ефект още е рано да се говори. Хубаво е да се знае, че бизнесът и гражданите могат да правят проверка за всяко юридическо лице в страната дали има образувани изпълнителни дела срещу него. Ако срещу фирма или физическо лице има образувани много изпълнителни дела, вероятността те да не си изпълнят задълженията е много голяма.
В момента усъвършенстваме сайта, за да въведем опцията за отдалечен достъп. Искаме да предоставим възможност на финансови и други институции по електронен път да правят справките за юридическите лица.
Заради закона за защита на личните данни обаче няма как да се проверява дали физическо лице е длъжник. Механизмът в случая е следният: всяко физическо лице може само за себе си да прави справка. Ако ние искаме да сключим договор с това лице, можем да поискаме от него да ни предостави такава справка за заведени изпълнителни дела срещу него.
- Наблюдавате ли по-засилен интерес на купувачите, след като желанието на банките да кредитират сделки с имоти, закупени на публичен търг, като че ли осезаемо се повиши? Една банка вече обяви, че ще отпуска такива заеми, а няколко други обмислят подобна стъпка.
Въпросът за финансирането на публичната продан винаги е стоял, доколкото Гражданско-процесуалният кодекс изисква в 7-дневен срок да бъде внесена цялата цена на имота. Реално купувачите могат да бъдат хора и фирми, които имат средствата още при участието на търга.
Доволни сме, че има банки, които започнаха да финансират такива продажби, а други сериозно го обмислят. Така повече фирми и граждани ще могат да участват в тези търгове. Механизмът обаче е сложен, тъй като имотът няма как да бъде ипотекиран в полза на кредитора. Първо трябва купувачът да го придобие. Въпреки това модел на финансиране на такива продажби може да съществува.
- Преди няколко месеца споменахте, че сте изготвили предложения за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които се отнасят до продажбата на един и същи имот от няколко съдебни изпълнители, както и други предложения. Какво се случва с тези предложения?
Ние подкрепяме виждането на Министерството на правосъдието, че промени в закона трябва да се правят не „на парче“, а комплексно. В министерството има работна група и ще й предоставим нашите предложения, така че да бъдат взети предвид при подготовката на цялостното изменение на Гражданско-процесуалния кодекс. В момента всичко е на фаза обсъждане.
преди 12 години Липсата на възможност за обявяване на фалит от физически лица, в случаите в които има ипотека е нарушение на човешките права и поставя хората в зависимост от банките за продължителен период от време - това си е вид икономическо робство. Аргументите са ми следните: 1. При отпускане на заема е правена оценка на имота, която е била поне с 20-30 % по-висока от размера на кредита - следователно банката е приела, че е достатъчно обезпечена в случая за да отпусне средствата;2. При изискуемост на кредита банката изисква да бъдат заплатени и пропуснати ползи - реално не се погасява само главница, която по същество представляава дълга, а длъжника се натоварва с такси и лихви и не просто това - таксите и лихвите се събират с приоритет пред главницата - т.е. първо се погасяват пропуснати ползи и ако остане нещо - реалния дълг;3. При реализация на имота нито банките, нито съдебните изпълнители имат интерес да търсят най-добрата сделка. В тази ситуация, длъжниците не могат да влияят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар