IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Г. Дичев: Споразуменията между банки и частни съдебни изпълнители са смущаващи

Регламентацията на частния фалит в България би донесла повече негативи, отколкото плюсове, смята експертът

08:03 | 09.02.12 г. 11
<p>
	Георги Дичев. <em>Снимка: Личен архив</em></p>

Георги Дичев. Снимка: Личен архив

- Каква сума успяхте да съберете частните съдебни изпълнители през 2011 г.?

Събраната сума за миналата година е 700 млн. лева срещу 580 млн. за предходната 2010 г. От 2006 г. досега частните съдебни изпълнители са събрали над 2,4 млрд. лева и над 200 млн. лева от тях са преведени пряко в бюджета. Това са пари за данъци, осигуровки, ДДС и събрани публични вземания. Малко хора отчитат, че частните съдебни изпълнители събират доста публични задължения и работата им носи пряка полза за фиска, освен за икономиката.

- Доколко събраните средства задоволяват претенциите на кредиторите?

Не може кредиторът да получи задължението си в пълен размер, защото съдебните изпълнители не са наказателна рота, която с цената на всичко да наказва длъжника и да погасява дълга. Ролята на съдебните изпълнители е да осребрят имуществото на длъжника, който не плаща, със силата на държавната принуда и да предоставят средствата на кредитора. Ако даден длъжник няма никакви активи, съдебният изпълнител е безпомощен. Това се случва много често при „кухи“ фирми, които нямат банкови сметки и имущество. Затова хората и бизнеса трябва да имат предвид кой стои отсреща, когато сключват сделки и договори. В тази връзка ние направихме регистър на длъжниците, за да можем да помогнем и на хората, и на бизнеса, с повече информация преди да вземат решения.

- Какъв е ефектът от централния регистър на длъжниците, който заработи миналата година?

Очевидно регистърът още не е много добре познат, въпреки че с всеки изминал ден справките в него се увеличават. За ефект още е рано да се говори. Хубаво е да се знае, че бизнесът и гражданите могат да правят проверка за всяко юридическо лице в страната дали има образувани изпълнителни дела срещу него. Ако срещу фирма или физическо лице има образувани много изпълнителни дела, вероятността те да не си изпълнят задълженията е много голяма.

В момента усъвършенстваме сайта, за да въведем опцията за отдалечен достъп. Искаме да предоставим възможност на финансови и други институции по електронен път да правят справките за юридическите лица.

Заради закона за защита на личните данни обаче няма как да се проверява дали физическо лице е длъжник. Механизмът в случая е следният: всяко физическо лице може само за себе си да прави справка. Ако ние искаме да сключим договор с това лице, можем да поискаме от него да ни предостави такава справка за заведени изпълнителни дела срещу него.

- Наблюдавате ли по-засилен интерес на купувачите, след като желанието на банките да кредитират сделки с имоти, закупени на публичен търг, като че ли осезаемо се повиши? Една банка вече обяви, че ще отпуска такива заеми, а няколко други обмислят подобна стъпка.

Въпросът за финансирането на публичната продан винаги е стоял, доколкото Гражданско-процесуалният кодекс изисква в 7-дневен срок да бъде внесена цялата цена на имота. Реално купувачите могат да бъдат хора и фирми, които имат средствата още при участието на търга.

Доволни сме, че има банки, които започнаха да финансират такива продажби, а други сериозно го обмислят. Така повече фирми и граждани ще могат да участват в тези търгове. Механизмът обаче е сложен, тъй като имотът няма как да бъде ипотекиран в полза на кредитора. Първо трябва купувачът да го придобие. Въпреки това модел на финансиране на такива продажби може да съществува.

- Преди няколко месеца споменахте, че сте изготвили предложения за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които се отнасят до продажбата на един и същи имот от няколко съдебни изпълнители, както и други предложения. Какво се случва с тези предложения?

Ние подкрепяме виждането на Министерството на правосъдието, че промени в закона трябва да се правят не „на парче“, а комплексно. В министерството има работна група и ще й предоставим нашите предложения, така че да бъдат взети предвид при подготовката на цялостното изменение на Гражданско-процесуалния кодекс. В момента всичко е на фаза обсъждане.

Последна актуализация: 10:05 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

11
rate up comment 3 rate down comment 1
Mesoiadess
преди 12 години
Частен фалит е нужен - да съществува , за да дисциплинира раздавачите на кредити.1. За взелите вече кредит това не трябва да се отнася.2.Обезпеченито на кредита трябва да е 200%.3.Фалита обаче трябва да върви и с мярка за лишаване от свобода ,като начин за изплащане на дълга . Те. да се таксува като кражба , за да няма недобросъвестност от страна на кредитополучателя.С две думи режима трябва да е много по- дициплиниращ и тежък от този без възможност за обявяване на фалит.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 4 rate down comment 0
Stefanov L.
преди 12 години
Според мен трябва да има статистика и за това около от тези 6000 продадени имоти са закупени от самите банки. Мисля, че са над 50%, който имоти след 1-2години отново ще излязат на пазара.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 3 rate down comment 0
Jores
преди 12 години
"Отново казвам, че ни смущават тези директни споразумения между съдебен изпълнител и банка и нашата препоръка е все пак банките, като предлагат такива механизми, да не ангажират съдебните изпълнители, а да търсят варианти за споразумения със самите наддавачи."Не би ли било по - удачно да се направят промени в ГПК чрез които кредиторите да нямат проблем с обезпечението?Или по - добре да няма кредитиране, нека да се продават имотите 30% под пазара, какво са някакви си длъжници генериращи загуби поради неосъвременения ГПК.И май проблема с банката, която кредитира ПП е че взискателите ще се насочват към ЧСИТА, които работят модерно и ще издърпат клиентите, а не някакъв порок на проданта!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 11 rate down comment 0
tinchev
преди 12 години
В целия свят е регламентиран частния фалит. Ние ли сме най-умните, че да не го приемем? Ако дадено лице е изпаднало в неплатежоспособност поради едни или други причини, какво трябва да се направи? Да му извадят банките душата ли?Трябва да се регламентира частния фалит. Така и банките ще бъдат внимателни на кого отпускат кредити и по колко. А хората ще са сигурни, че в случай на неочаквана ситуация - тежко заболяване, природни бедствия и др. няма да финансовите акули ги доведат до инфаркт или инсулт заради няколко хиляди лева. Един човешки живот е по-скъп от някаква пачка пари.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 0
пowerplus
преди 12 години
Hahaх само каква аргоментация, против частния фалит...Е нека си останем посткомунистическа страна Дичев, нека....то в такъв случай ние не сме и научени на предприемачество, защо не ни опростят дължимите суми и да си стане отново всичко държавно....***!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 12 rate down comment 2
Slaavi
преди 12 години
Много голяма граешка е даването на такава спесифична дейност да е в частни ръце, мнение на водещи френски специалисти които консултираха нашата страна, но тогава надделя лобити на Министър Тачева.Лобито защото се създаде един неравнопоставен чл.в НПК 425 ал.2, кото е меко казано без прецедент в правовите страни.На следващо място в системата попаднаха хора с неясна квалификация и купени дипломи с една единствена цел злоупотреби, а при така цитираният чл.те са на практика безконтролни и с неограничени права на достъп и действие, те имат по голями права от Държавата.Ако е коректен господина както цитира сумите да сподели кави са доходите на ЧСИ по така цитираните изп.пройзводства и ще ни стане ясно за какво става въпрос и нека да се знае на мизерията в която сме поставени плащаме и огромни пари за ЧСИ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 14 rate down comment 1
sashev
преди 12 години
Симбиозата между Кредитор и ЧСИ води до МОРАЛЕН РИСК. Икономистите знаят за какво става на въпрос. От статията прозира силен еднопосочен уклон, потвърждавайки международния ни рейтинг на корумпирана държава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 14 rate down comment 0
Jekata
преди 12 години
Господина в качеството си на председател на Камарата дали ще може да поясни на обществеността поради каква причина се налагат запори на 100 (сто) процента от заплатата, при това не в един случай, а даже и самия той е правил такъв???
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 10 rate down comment 2
freshamm
преди 12 години
Вътрешния дълг в България, гони външния на Гърция, но тук не само че не се преговаря за отписване на част от него м/у кредитори и длъжници , ами и кредиторите постоянно го увеличават с ЧСИтата , затова за БГ няма спасение , Гърците винаги ще са по добре от нас защото нашите политици и хората като този господин служат на Банките.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 12 rate down comment 1
tan
преди 12 години
"Регламентацията на частния фалит в България би донесла повече негативи, отколкото плюсове, смята експертът" ... негативи за Вас и банките...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още