Александър Лазаров е директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър от 2009 г. Преди това е управлявал общинската фирма"Географски информационни системи - София". Завършил е специалност „Геодезия и картография“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
С Александър Лазаров разговаряме за „дупките“ в кадастралната карта на страната, изграждането на връзката между кадастъра и регистъра на Националната агенция за приходите, както и подобряването на административния капацитет на агенцията
Г-н Лазаров, докъде стигна изграждането на кадастралната карта на страната?
В момента са покрити близо 18% от територията на страната, което включва всички областни градове, с изключение на София. От общо 7 000 населени места кадастралната карта покрива 629, от които 27 са областни, а 95 – общински центрове. В информационната система на кадастъра са вкарани 6,2 млн. имота.
Защо София е изключение и не е покрита изцяло?
В момента тече процесът, но от две години не сме възлагали никакви нови договори поради липса на финансиране. След приключване на всички договори, които в момента текат, а те до средата на другата година ще приключат, ще останат 8 района от София без кадастрална карта.
В средата на тази година бяха прекратени няколко обществени поръчки за създаване на кадастрална карта и регистри поради липса на финансиране. Какво е финансовото състояние на агенцията в момента?
Бюджетът ни за тази година беше около 10,5 млн. лева. Те могат единствено да покрият ежедневните ни нужди. В тях не може да се включат кадастрални карти за нови територии и други геодезически дейности, необходими на държавата.
Липсата на актуална кадастрална карта затруднява строителството и осъществяването на сделки с имоти. Това не оказва ли влияние при бюджетирането?
Това не е точно така. И преди създаването на агенцията през 2001 г. имаше кадастър. Тогава кадастърът се наричаше кадастрален план. Имаше и ред за неговото поддържане. След влизането в сила на закона за кадастъра и имотния регистър в него има описан подробен ред за поддържането на кадастралната информация и за териториите, за които няма изработена кадастрална карта. В този смисъл не смятам, че липсата на кадастрална карта създава пречки.
Ползите от кадастралната карта са, че значително е повишена сигурността при поддръжката на информацията, връзката с имотния регистър, скоростта по извършване на услугите и изобщо гаранцията за собствеността е по-висока. Липсата на кадастрална карта намалява ползите, но не спира строителството и сделките.
Какви са начините да се преборите за по-висок бюджет? На 24 октомври беше публикувана макрорамката за 2012 г.
Преборването за по-висок бюджет е свързано с разбирането на отговорните политици за важността на дейностите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за успешното изграждане на електронното правителство, устойчивото развитие на икономиката и успешното изграждане на инфраструктурните проекти. Засега имаме поддръжката на нашия министър и очакваме да има и добри резултати в бюджета ни за следващата година.
06:47 | 14.09.22 г.