Георги Славов е юридически консултант на Националната асоциация на домоуправителите в Република България (НДАРБ) с 6-годишна практика в областта на вещното, облигационното и търговско право. В последните години работи в областта на управлението на етажната собственост.
С Георги Славов разговаряме за актуалните промени в Закона за управлението на етажната собственост, за професията “домоуправител” и ползите от програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради.
- Г-н Славов, кои са най-съществените изменения в Закона за управлението на етажната собственост?
Първо, за провеждането на общото събрание се въвежда минимален кворум от собствениците, притежаващи 33% идеални части от общите части. Досега се изискваше кворум от 67% и ако той не се получеше, събранието се провеждаше след 1 час, независимо от броя на присъстващите. Така важните решения можеха да се вземат от шепа хора, а това не беше много справедливо. Защото например в блок от 20 етажа 5 човека можеха да вземат решения, които засягат всички собственици.
Второ, въведе се 67% съгласие за учредяване на сдружение на собствениците. Изискване за кандидатстване по повечето европейски програми е сдружаването на собствениците. Досега се искаше единодушно съгласие за учредяване на сдружението, което беше трудно приложимо. По мои наблюдения, в София досега са учредени десетина-петнайсет сдружения. Надявам се, че при 67% ще има по-висока активност.
Крайните срокове за регистриране на етажната собственост в съответните общини бяха многократно удължавани. По наредбата за публичния регистър етажните собствености трябваше да бъдат регистрирани до 30 юни 2010 г. Впоследствие се вмениха задължения на кметовете там, където не е регистрирана, те да проведат общо събрание и да я регистрират. Това е абсолютно неприложимо, защото общините нямат нито административен, нито финансов капацитет и в крайна сметка прехвърлят отговорността на съда. Общините са абдикирали от отговорност.
Друго по-важно изменение, е че 75% от собствениците могат да вземат решение за кредит или за кандидатстване за субсидия. За провеждането на общо събрание пък вече не се изисква лично връчване на покани на всеки собственик, както беше преди.
Що се отнася до наемателите, техните права се приравняват в голяма степен с тези на собствениците. Наемателите, обитателите и ползвателите могат да вземат определени решения на общото събрание, да участват в определянето на консумативните разходи и други. Целта на тези изменения е да защитят наемателите, защото досега те имаха само задължения.
- Какъв е делът на етажните собствености, които са изпълнили изискванията на закона, имат проведено общо събрание, избран домоуправител и са регистрирани?
Данните ги изнесе бившият министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обяви по време на едно пленарно заседание, че регистрираните етажни собствености са 44% в национален мащаб. Веднага поставям въпроса какво става с останалите 56%? На районните кметове и на кметовете на общини им е възложено да налагат глоби за неизпълнение. В момента обаче кметовете много сериозно бягат от налагането на глоби. Първо, не им е ясна процедурата. Второ, не им е ясно как ще се налагат глобите, и трето – как ще се събират същите тези глоби. Тези 56% няма кой да ги накара да се регистрират.
Категоричен съм, че глоби трябва да има. Трябва обаче да има и някаква промяна в административната процедура за налагане и събиране на тези глоби. Според мен единствено санкциите биха мотивирали етажните собственици да се регистрират. Не е толкова трудно, нещата не са сложни, въпросът опира и до мотивацията. Хората също така не са наясно защо трябва да се регистрират етажните собствености, не са наясно със задълженията и правата, които произтичат от закона.
Болшинството от регистрираните етажни собствености са регистрирани до изтичането на срока. След изтичането на срока процентът регистрирани е минимален. Това означава, че тези, които са стриктни и мотивирани, те си вършат работата в срок, а както казах,той беше неколкократно удължаван.
20:55 | 13.09.22 г.