fallback

Проектозакон готви пореден удар срещу ВЕИ сектора

Предвижда се върху земеделска земя да няма ВЕИ, но може да се строят АЕЦ, ТЕЦ, хотели, коментира В. Стоянов, главен съветник към икономическата комисия

08:58 | 30.04.10 г.

Валентин Стоянов. Снимка: Личен архив

Валентин Стоянов е завършил СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант Право на Европейския съюз и международни икономически организации в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Публикуваме мнението му за проектопромените в Закона за опазване на замеделските земи (ЗОЗЗ).

През декември на миналата година се заговори за налагане на пълен мораториум върху проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Идеята, идваща от изпълнителната власт, беше за приемане на решение от Народното събрание, с което да бъдат спрени на практика всички ВЕИ проекти. Въпросното проекторешение по никой начин не правеше разлика между проекти в рамките на и извън „Натура”; проекти със и без издадено право на строеж; проекти със и без предварителни договори за свързване към електропреносната мрежа; проекти на големи международни компании с осигурено финансиране и проекти, за които няма финансов ресурс и т.н. За щастие, не без усилията на целия ВЕИ сектор, браншови организации и експерти, беше даден отпор на мораториума и последният дори не стигна до Народното събрание.

Много по-страшен ефект за националната икономика и ВЕИ сектора обаче би могло да има приемането на един законопроект, който беше внесен в Парламента преди броени дни. Касае се за поправки в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).

Земеделски земи

Един от най-спорните текстове в законопроекта е този на §7, който предлага създаване на нова алинея втора към чл. 23, със следното съдържание:

„Не се допуска изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория…”.

Тук именно е един от най-сериозните проблеми в предлагания законопроект, тъй като разпоредбата е дискриминационна спрямо ВЕИ проекти, като същевременно няма никакъв проблем върху земеделски земи от първа до четвърта категория да се строят ТЕЦ, АЕЦ, хотели, бензиностанции и каквото друго се сетите. Очевидно текстът е насочен само и единствено против „обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници”. От тази гледна точка е напълно необяснимо квалифицирането на екологичните електроцентрали като враг номер едно на плодородните земеделски земи.

Другият проблем с въпросната разпоредба е, че от Министерство на земеделието и храните (от където идва инициативата за този законопроект) по никой начин не правят разчет колко земеделска земя би била необходима за изграждането на ВЕИ проекти в България.

Истината е, че към момента обработваемите площи в страната са около 30 млн. дка, а около 5 млн. дка са пустеещи земи. Най-масовата категория земеделска земя е именно четвърта, докато първа и втора са само 2%. Според различни оценки дори при реализиране на абсолютно всички заявени проекти (а това е нереалистично) за вятърни и соларни паркове – биха били необходими едва 50-60 хил. дка.

Има и друг важен момент. Самото инсталиране на ветрогенератор не означава, че земята около него не може да се обработва. Напротив – практиката е да продължи използването на земята за селскостопански цели. Подобна е и ситуацията, при фотоволтаичните инсталации, под които масово се садят напр. люцерна или други култури, тъй като в противен случай почвата се нагрява в по-голяма степен и това намалява ефективността на соларните панели с около 20%.

Допълнително – в свое становище от 11.03.2010 г. Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) също се обявява против предлагания §7 от законопроекта с аргумента, че „предлаганата промяна … въвежда ограничение, което би могло да има неблагоприятно влияние върху инвестициите…” и изрично подчертава, че „такава рестрикция не следва да се въвежда”. Значително по-адекватна и разумна е идеята на БАСЗЗ „предлаганото ограничение да се прилага, когато с проект се засягат площи по-големи от 5 дка или 10 дка”.

Сроковете

Друг голям проблем в законопроекта са сроковете, заложени в §8 от законопроекта. В предлаганата ал. 5 към чл. 24 се залага автоматичен механизъм за загуба на правно действие на решението за промяна на предназначението на земеделска земя при неспазване на определени срокове, свързани с издаване на разрешение за строеж и започване на строителни работи. Истината е, че предвидените в законопроекта срокове са крайно недостатъчни за реализиране на ВЕИ проекти, влизат в противоречие със срокове, заложени в други нормативни актове и по никой начин не отчитат спецификите на проектиране и съгласуване на присъединяването към електропреносната система, както и допълнително необходимите административни процедури по изработване и влизане в сила на подробни устройствени планове, парцеларни планове за подстанции и линейни обекти по вътрешното окабеляване на парковете.

С определянето на невъзможни за спазване срокове, в рамките на които трябва да бъде изграден ВЕИ проект, и при въвеждане на автоматично отпадане на промяната в предназначение на земя (без право на обжалване или запазване на преотреждането при представяне на доказателства, че работата по проекта продължава) може да бъдат ликвидирани дори проекти в напреднал инвестиционен стадий. Това на практика създава забранителен режим за ВЕИ като стопански сектор! Именно поради тази причина сроковете, заложени в законопроекта, не кореспондират нито с икономическата логика, нито с реалната продължителност на процедурите, като се остава с впечатление, че са умишлено съкратени с оглед неосъществяването на проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Дори не е нужно да се спираме в детайли на няколко други предложения в законопроекта, които също са крайно неудачни и неубедителни. Фундаменталният проблем на предлаганите текстове е, че биха довели само до един резултат – пълна невъзможност за развитие на ВЕИ сектора в страната.

Ангажиментите на България

Министерство на земеделието и храните не отчита и един изключително важен международен ангажимент на България. До 2020 г. поне 16% от брутното крайно енергийно потребление на страната ни трябва да идва от възобновяеми източници. Истината е, че към момента изпълняваме този критерий едва наполовина, а неосъществяването му би довело до внос на „зелена” енергия от чужбина и поставянето на България в допълнителна енергийна зависимост дори, когато не става дума за природен газ, петрол или ядрено гориво. Всичко това се случва в момент, когато основни обществени теми са тези за енергийната независимост на България, за покриване на екологични стандарти и за привличане на чуждестранни инвестиции. Всички тези проблеми в значителна степен се решават именно от интензивното развитие на ВЕИ сектора.

Изводите

Евентуалните последици от приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи в сегашния му вид автоматично би означавало не стотици милиони, а милиарди евро пропуснати ползи за българската икономика. Явно от МЗХ не отчитат и огромния мултиплициращ ефект, който ВЕИ сектора би имал за цялата икономика. В случая се касае за голяма индустрия, която включва не само производство на електроенергия, но и на технологични компоненти, както и дейности по изграждане, експлоатация и поддръжка на хиляди мегавати инсталирани енергийни мощности. На следващо място – ще се стигне до неизпълнение на шестнадесетте процентната референтна стойност е за страната, което ще ни принуди да внасяме „зелена” електроенергия от други страни. Последното означава и изтичане на национален доход в чужбина. Трето, губят се хиляди работни места, при това във високотехнологичен и иновативен отрасъл с голямо бъдеще. Не на последно място – значително се уврежда имиджът на България като инвестиционна дестинация

Затова този път е наистина важно да стане ясно кой точно стои зад подобни законопроекти и дали всъщност не се касае за съвсем ограничен кръг хора, които се възползват от факта, че усилията на правителството и обществото са насочени към справяне с тежката икономическа криза. Когато се четат и самият законопроект, и мотивите към него, възникват съмнения в тяхната искреност и истински цели. Нека не оставяме този случай неизяснен, защото ако и този път няма реакция, ще се стигне и до други законопроекти, които по никой начин не обслужват обществения интерес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:27 | 10.09.22 г.
fallback
Още от Анализи виж още