Почти всеки човек живее с нагласата, че един ден ще заживее в свой собствен дом. Дали обаче всеки е наясно през какво трябва да премине, за да се сдобие с идилията „мой дом”?
Плащането на продажната цена на имота, не е единственият разход, за който купувачът трябва да се подготви. Осъществяването на сделката е свързано и с транзакционни разходи, които са неизбежни и се изразяват както в парични суми, така в жертваното време за преговори на купувач и продавач.
Една част от разходите при покупко-продажба на имот са задължителни, определени от закон, а други са препоръчителни, обясниха за Investor.bg експерти от сектора на имотите.
Разпределението между страните на задължителните разходи се договарят от самите страни. Задължителни са разходите за местен данък, такса за нотариус, такса за вписване в регистъра, за изготвяне на нотариалния акт и за данъчна оценка на имота. Като цяло тези разходи възлизат на 3,5 на сто от вписаната стойност на имота, обобщават от агенция Триада. Местният данък се определя от общината, в която се намира имотът, но той не трябва да превишава максималния размер, определен от централната власт, поясняват от агенция Палад. Таксата за вписване в имота е в размер на 0,1% от оценката на имота, а сумата, необходима за изготвяне на нотариален акт по закон, е удвоената нотариална такса. Когато имотът се купува посредством ипотечен заем към салдото на задължителните разходи се прибавя и застраховката на имота, изисквана от банката кредитор.
Втората група разходи, които не са задължителни, се отнасят до комисионите на посредническите агенции, като те се движат в рамките на 1,5 на сто и 3% без ДДС, посочват от Триада. По-различното тук е, че таксите се дължат от всяка от страните, никоя от тях не е освободена от задълженията си към агенциите по повод на предоставените услуги, освен ако агенцията изрично не посочи това. Друг разход, който е желателно да бъда направен, е за справка в агенцията по кадастъра за липси на вещни тежести, казват от Палад.
При покупко-продажбата на ипотекиран имот също са в сила задълженията за плащане на местен данък и възнаграждение на нотариуса. Един от вариантите при тази сделка, когато ипотеката е отпусната от банка, е купувачът да встъпи в дълг и задълженията по ипотеката да бъдат прехвърлени на негово име. Друг вариант, който носи по-голям риск за продавача, страните се договарят без знанието на банката да извършат сделката, като купувачът поема ангажимента да погаси ипотеката. В случай обаче че продавачът не обслужи кредита, като недобросъвестен платец в информационната система на банката ще фигурира продавачът и това би навредило на кредитното му досие. Затова е най-добре да се встъпи в дълг, препоръчват от Палад.
02:20 | 09.09.22 г.
