Средното оскъпяване на строителните разходи при изграждането на т.нар. пасивна сграда е 2%, казват от българската компания с британско участие Winslow Developments.
Пасивните къщи поддържат постоянен микроклимат без активна отоплителна или охладителна система, при ниска консумация на енергия.
Терминът „пасивна къща“ означава нулева нетна консумация на енергия, тоест сграда, която генерира толкова енергия, колкото й е необходима, за да покрие собствените си енергийни нужди. Това се постига чрез адекватна термо- и влагоизолация, ориентация на сградата на юг, остъкляване предимно на южната и източната фасада, използване на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Пасивните къщи намаляват нивата на отделените количества въглероден двуокис в атмосферата. Сред основните им преимущества са икономия от разходите за отопление и климатизация със средно 85%, постоянна температура на помещенията, липса на прах, алергени, шум, висока влажност, топлинни мостове, които предизвикват конденз през зимата, постоянен приток на свеж въздух. Голяма част от инвестицията се възвръща в рамките на 10-15 години - само от спестените разходи за отопление и климатизация, а вложените пари за изолация се приспадат от облагаемия доход.
За да бъде едно строителство определено като пасивно, изискването е разходите за енергия да не надвишават 15 kWh за година. Допълнителните енергийни потребности могат да се покриват с възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър и вода. За част от инвестициите при изграждане на такава къща може да се кандидатства с проекти, които да се финансират от фондовете на ЕС.
Европейската комисия активно действа в посока налагането и разпространението на нискоенергийни сгради в държавите-членки чрез прилагането на директиви и изготвянето на стратегии. В сила е и програмата Intelligent Energy Europe 2007-2013, за която са отпуснати 730 млн. евро.
„Интересът към енергийно-ефективните сгради и възобновяемите източници на енергия все повече нараства. Едновременно с това в България купувачите са все още скептично настроени заради по-високата цена на сградите и сравнително бавното възвръщане на инвестицията. Стимулите за предприемачите в страната, желаещи да инвестират в подобно строителство, също са недостатъчни и трябва да се увеличават”, твърди Георги Константинов, директор строителство в Winslow Developments. Според него това може да стане чрез обучения, популяризиране на преимуществата на нискоенергийните сгради и привличане на чуждестранни инвеститори.
По информация на компанията в момента в България съществуват само две сгради с висока степен на енергийна ефективност. Това са сградата на Rehau край София, изградена изцяло от енерговъзобновяеми източници, и тази на американското посолство.
Winslow планира да използва елементи на пасивното строителство в два от своите нови проекти. Единият е в Градоман-Мало Бучино и ще представлява жилищен комплекс с контролиран достъп, разположен в подножието на Люлин планина. Вторият е в с. Баня. Той е собственост на британския инвестиционен фонд Lewis Charles Sofia Property Fund. Инвестициите в двата проекта ще надхвърлят 400 млн. лева.
16:07 | 09.09.22 г.
