Испанските банки постъпиха мъдро като избягваха финансовите инструменти, които парализираха дейността на много от техните международни конкуренти, пише Financial Times. Освен това нуждата им от финансиране лесно може да бъде посрещната благодарение на спасителния пакет на испанското правителство от 150 млрд. евро.
От друга страна обаче банките в Испания и специалните спестовни банки (т. нар. сajas), не могат да избегнат ефектите от краха на местния пазар на имоти.
Те са със значителни експозиции не само към купувачи на жилища чрез ипотечни кредити, но и към хиляди строителни компании и предприемачи, изпаднали в затруднение.
С верижната гибел на редица строителни предприемачи, които прехвърлят обезценените си строителни проекти на кредиторите, въпросът за лошите дългове в сектора на недвижимите имоти изкристализира като най-голямата заплаха за жизнеспособността на испанската банкова система, смятат старши банкери и представители на регулаторни органи.
Инспектори от Централната банка в момента изследват кредитната надеждност на 50 хил. малки, спекулативни строителни предприемачи, както и на 15-те големи компании в страната.
Жилищният балон в Испания се спука миналата година, като парализира дейността на строителите и остави близо 1 млн. нови жилища непродадени. В момента тревогите за подобно развитие се простират към сектора на бизнес имотите и публичните проекти.
В края на юни общите банкови кредити към строителни предприемачи са достигнали рекордна стойност от 313 млрд. евро – почти 10 пъти повече от нивото в началото на десетилетието, докато заемите за строителни компании са възлезли на 156 млрд. евро, сочат данни на централната банка.
Голяма част от тези корпоративни заеми все по-често се оказват лоши. Банкери смятат, че до една трета от кредитите към строителни предприемачи (между 40 и 90 млрд. евро) може да се окажат лоши още преди края на кризата. В някои спестовни каси и банки заделените през последните години общи провизии за покритие на лоши кредити бързо ще започнат да намаляват, добавят банкерите.
Колапсът на Martinsa Fadesa, един от най-големите строителни предприемачи в Испания, е отчасти причината за увеличението от 9 млрд. евро в общата стойност на лошите банкови дългове през юли. През август общата стойност на лошите и съмнителните дългове в банковата система е достигала 46 млрд. евро, или 2,5% от заемите. Този процент може да се увеличи двойно и дори тройно, казват банкерите.
Заемодателите обаче са решени да предотвратят по-нататъшни фалити от такъв мащаб. След провала на Martinsa те започнаха да уреждат сложни сделки за рефинансиране, които са от жизнено важно значение за строителните компании и предприемачи, останали без парични средства.
При последния случай строителният предприемач Reyal Urbis рефинансира свой дълг от 3 млрд. евро. Според споразумението с кредиторите, основен сред които е банката Santander, падежът на първото изплащане на заема е през октомври 2011 г, а на второто – четири години по-късно. Подобна схема за погасяване на дългове е станала стандартна в Испания.
В опита си да обслужва дълговете си испанската група за имоти Metrovacesa също е започнала да освобождава активи и обмисля да продаде централата на HSBC в Лондон за цена до 300 млн. паунда, което е по-малко от сумата, която плати за нея миналата година.
Кризата превръща банките в крупни собственици на недвижими имоти и в брокери.
Дъщерната компания на Santander – Banesto, съобщи през юли, че ще използва своята собствена мрежа от клонове, за да продаде имотите на Reyal Urbis като част от смесено дружество, чиято цел е да предпази компанията от финансови затруднения.
„По време на последната криза спестовните институции придобиха много жилища и това се оказа най-добрият бизнес, с който са се занимавали някога“, казва служител от неупомената испанска институция.
Дори и този трик да може да се повтори обаче, ужасното състояние на пазара на имоти означава, че ще минат години, преди банките да могат да продадат жилищата, чието построяване са финансирали и които изобщо не е трябвало да бъдат построени, пише изданието.