Заради понижаващите се цени на жилищата и затрудненията в кредитирането, които оказват натиск върху икономиката на САЩ, се породиха притеснения, че страната може да преживее десетилетие на стагнация подобно на това в Япония след спукването на балона в началото на деветдесетте години.
Балонът на цените на недвижимите имоти в Япония също бе предизвикан от евтиния кредит и финансовата либерализация и, точно както и в САЩ, повечето хора считаха, че цените на жилищата не може да паднат. Когато това стана, кредитополучателите не можеха да връщат кредитите си и банките ограничиха кредитирането. Това доведе до десетилетие с годишен темп на растеж от под 1%, се казва в анализ на The Economist.
Повечето икономисти отхвърлят възможността САЩ да последва участта на Япония, но някои от разликите, които те посочват между двете държави, са доста преувеличени и неточни. Например някои твърдят, че балонът в Япония е бил далеч по-голям от американския. За периода между 2000 и 2006 г. обаче средната цена на жилищата се е покачила с 90 на сто, докато в Япония цените са нараснали с 51 на сто от 1985 г. до върха през 1991 г. Цените в най-големите градове на Япония са се покачили по-бързо, но данните на национално ниво влияят повече, когато се измерва цялостният ефект върху икономиката. От 1991 година досега цените на жилищата в Япония са спаднали с 40 на сто. Цените в САЩ пък вече са спаднали с 20 на сто и много икономисти считат, че могат да бъдат отстъпени поне още 10 на сто.
Цените на търговските площи също са се покачили по-малко в Япония (80%) отколкото в САЩ (90%) за същия период. Това прави бумът при недвижимото имущество в Япония по-малък от американския. В Япония имаше и балон при цените на акциите, който се спука година по-рано от този при имотите. Това се отрази лошо на банките, които държаха част от капитала си в акции на други компании. Влиянието върху домакинствата обаче бе ограничено, защото едва 30 на сто от населението притежаваше инвестиции в акции. За сравнение, половината от американците имат такива инвестиции.
Управниците в Япония също не реагираха по-бавно от тези в САЩ с намаляването на лихвения процент и разхлабването на фискалната политика след спукването на балона, за разлика от общото погрешно схващане. Японската централна банка започна да намалява лихвените равнища през юли 1991 г. - скоро след като цените на недвижимото имущество започнаха да падат. Основният лихвен процент бе намален от 6 на сто на 1,75 на сто до края на 1993 г. Две години след като цените на жилищата започнаха да падат, основният лихвен процент на Федералния резерв бе намален от 5,25 на сто до 2 на сто. Проучване на Федералния резерв показва, че в началото на деветдесетте години лихвите в Япония са спаднали по-силно от необходимото, изчислено на базата Правилото на Тейлър,според което подходящото ниво се получава, като се вземат под внимание количеството свободни производствени мощности и инфлацията.
Правителството на Япония също оказа на икономиката си голяма фискална помощ. Изчистеният от циклични влияния бюджетен дефицит (който изключва влиянието на по-ниския растеж върху приходите от данъци) се е увеличил средно с 1,8 на сто от БВП през 1992 и 1993 г., приблизително колкото и в САЩ през тази година. Монетарните и фискалните стимули на японското правителство наистина помогнаха за растежа на икономиката. След рецесията през 1993 и 1994 г. брутният вътрешен продукт нарастваше с годишни темпове от около 2,5 на сто до 1995 г. Дефлацията през същата тази година обаче повиши реалния лихвен процент и увеличи истинската цена на кредита. От този момент нататък Япония допусна най-големите си грешки във воденето на монетарната политика. През 1997 г. правителството повиши данъка върху потреблението в опита си да ограничи бюджетния дефицит. С лихвен процент, близък до нула, централната банка твърдеше, че няма какво повече да направи. Малко по-късно започна да печата още пари.
Нивото на инфлацията в САЩ от над 5 на сто от своя страна дава известни предимства. Не само реалният лихвен процент е отрицателен, но и инфлацията помага пазарът на жилища да се върне към справедливата си стойност с по-малък спад в цените, отколкото ако инфлация липсваше. Но в едно друго отношение САЩ е в по-лошо положение спрямо Япония навремето. Когато балонът в Япония се спука през 1991 г., японските домакинства спестяваха 15 на сто от доходите си. До 2001 г. спестяванията спаднаха до 5 на сто, което подкрепи потребителските разходи. Процентът на спестяванията в САЩ, който е близък до нула, не дава тази възможност.
Джон Макин от American Enterprise Institute смята, че монетарните и фискалните облекчения са били необходими, но не и достатъчни за съживяването на японската икономика. Липсващата съставка е била прочистването на банковата система, от която японските фирми зависели повече от тези в Америка. Японските банки са прикрили лошите си заеми зад непрозрачни корпоративни структури и са ограничили кредитирането на успешни бизнес начинания. Образувал се е порочен кръг, в който лошите заеми ограничавали растежа, което създавало още повече лоши заеми.
В друг доклад Ричард Джеръм от Macquarie Securities прави заключението, че САЩ няма да повтори случилото се с Япония, защото регулаторната и финансовата й система, както и политическата й структура няма да позволят икономиката да се забави толкова. В САЩ има по-прозрачна регулаторна структура, която принуждава банките да признават загубите си и да променят отчетите си – дори след като се забавиха да разкрият, че банките крият от отчетите си рискови ценни книжа. В Япония обаче регулаторните органи се бяха споразумели с банките да крият лошите кредити.
През последната година банките в САЩ обявиха и отписаха загубите и набраха нов капитал по-бързо от тези в Япония през 1990 г. В Япония отне повече време преди да се появи политическа воля парите на данъкоплатците да бъдат използвани за оздравяване на банковата система. Голямото изпитание за американското Министерство на финансите ще бъде колко бързо ще осъзнае необходимостта от национализиране на разклатените ипотечни гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.
Според Джеръм едно от предимствата пред Япония е това, че в САЩ последиците от жилищната криза са разпределени равномерно между отделните щати. Чужденци притежават голям дял от ценните книжа, гарантирани с ипотеки. Суверенни фондове осигуриха нов капитал за американските банки. Преживяващият разцвет износ благодарение на евтиния долар подпомогна икономиката. За разлика от САЩ, силното поскъпване на йената след спукването на балона навреди на износа по същото време, когато местното търсене се свиваше.
Учейки се от грешките на Япония, САЩ може да избегне едно мрачно десетилетие. Въпреки това би било арогантно от страна на хората във Вашингтон да смятат, че проблемите на Япония са отражение единствено на макроикономическата им некомпетентност. Опитът и на други страни показва, че значимите сривове на цените на активите често водят до икономическа криза, продължаваща няколко години. Само най-големият оптимист би повярвал, че най-лошото вече е подминало САЩ.
12:01 | 22.08.22 г.
