Американската ипотечна криза – причини и последствия. Какво предстои?

Действията на Фед от петък възстановиха частично доверието във финансовата система. Дали обаче намаляването на сконтовия процент – един не толкова популярен и рядко прилаган инструмент за краткосрочно кредитиране на банките в страната - е достатъчно за отърсването на пазарите от трудностите в последно време все още е рано да се каже.

Недоверието, предизвикано от ипотечната криза в САЩ, и разразилата се криза в ликвидността на банките засяга всички участници на пазара на финансови инструменти. Това се отразява изключително неблагоприятно на по-консервативните институции, които са инвестирали във високорейтингови облигации. Пазарната ситуация отдръпва инвеститорите дори от такива фондове, които са оценени с най-високите възможни стойности.

Причините за кризата са много. На първо място това е ръстът на американската икономика през последните години. Той насърчи жилищното строителство, а повишените доходи дадоха възможност на много семейства да направят опит да се сдобият със собствено жилище. Дотук добре, но това води до ожесточена борба за пазарен дял сред жилищните строители, а тя, от своя страна, принуждава последните да намерят начин за повишаване на атрактивността си. Така постепенно строителите сами започват да предлагат ипотечни заеми, без да замесват финансовите институции, като по този начин предприемачите се целят в специфичния пазарен сегмент на потребители с ниски или непостоянни доходи.

Тенденцията за отпускане на рискови кредити постепенно се засилва, като в нея се включват и голяма част от банките. Постепенно започва и изкупуването на ипотеките от страна на различни фондове. Скоро обаче става ясно, че високорисковите кредити могат да доведат до сериозни проблеми. Необслужването им поставя редица финансови институции на прага на несъстоятелността, парите за връщане на заемите, с които са изкупени кредитите не достигат.

Ситуацията принуждава много инвеститори да изискват намаляване на лихвените проценти в САЩ. Шефът на Федералния резерв обаче настоява, че отпускалите подобни кредити сами трябва да носят последствията от действията си. Именно и в това се състои основният принцип на свободната икономика. Целите, които си е поставил ръководителят на Фед Бен Бернанке, не включват намаляване на лихвените нива, защото това би довело след себе си нова вълна от кредитирания, увеличаване на инфлацията и т.н.

През последните дни обаче Фед е подложен на сериозна критика и все по-голяма част от прогнозите гласят, че въпреки нежеланието на ръководителите на институцията лихвата в страната ще бъде намалена. За това говорят техните действия от последната среща на Борда на директорите, която се състоя на 7 август.

В рамките на последните 2 седмици Фед нееднократно се намеси на паричния пазар, инжектирайки милиарди в опитите си да спаси финансовата система. Поглъщането на средствата бе мигновено, но въпреки това борсовите индекси не излязоха „на зелено“, а недоверието се покачваше всеки изминал ден.

Едва през последните дни пазарите се поуспокоиха, но нестабилното движение на борсовите индекси в рамките на последните 3 сесии показа, че кризата не е преминала и че всяка новина, свързана с финансовата система, се очаква със затаен дъх от инвеститорите. Скорошният падеж на дълговите инструменти и т.нар. commercial papers* може да изправи финансовия сектор пред нови предизвикателства.

По данни на Фед в момента са изтеглени краткосрочни заеми на стойност 1,1 трилиона долара, използвани за закупуването на различни видове активи, като около половината от тях са с падеж през следващите 90 дни. Това означава, че ако не бъдат намерени купувачи на тези дългове, стотици хедж фондове и ипотечни компании ще бъдат принудени да разпродадат вземания, гарантирани с ипотеки на стойност над 75 млрд. долара, смятат от най-голямата европейска банка UBS AG.

Технически банките биха могли да смекчат проблемите в ликвидността, като използват сконтовия прозорец и заложат дълговете си за 30 дни при лихва 5,75 на сто, като така ще имат достатъчно средства, за да посрещнат нуждите на клиентите си. Засега обаче банките поставят под съмнение качествата на някои от активите, което означава, че те няма да бъдат приети от Фед за дисконтиране, като по този начин петъчната мярка ще стане неприложима.

Всичко това ни кара да предположим, че Бернанке ще отстъпи от твърдата си позиция и ще станем свидетели на намаляване на лихвеното равнище в САЩ, в противен случай може да станем свидетели на нови фалити на фондове и спасителни операции, насочени към банки с големи ипотечни експозиции.

*Необезпечен дългов инструмент, издаван от големи банки или корпорации. Използва се за краткосрочно финансиране или осигуряване на оборотен капитал. Сравнително нискорисков инструмент с ниска възвръщаемост