В този законодателен мандат на Европейската комисия (ЕК) има много очаквания за жилищната политика. Комисията назначи първия си еврокомисар за енергията и жилищата, а председателят Урсула фон дер Лайен засегна проблема, когато очерта политиките си, и заяви, че Комисията ще трябва „неотложно да реши жилищната криза, пред която са изправени милиони семейства и млади хора“, пише EU Observer.
Датският еврокомисар Дан Йоргенсен ще отговаря за първия в историята Европейски план за достъпни жилища.
Освен това Комисията ще ревизира правилата за държавна помощ, за да предостави мерки за подкрепа на жилищата, и планира да удвои инвестициите от кохезионния фонд за осигуряване на достъпни жилища.
През последните десет години средните наеми в блока са се повишили с 19%, а цените на жилищата са нараснали с 47 на сто.
Малко под 9% от населението на страните членки на ЕС изразходва над 40% от разполагаемите си доходи за жилища. Хората в риск от бедност заделят средно 38% от доходите си за жилища. В някои райони като големите градове положението е дори по-лошо. Предизвикателствата, свързани с жилищата, предизвикаха протести в Европа, като хиляди хора се включиха в тях в големите градове.
Според допитване на Евробарометър след изборите за Европейски парламент двете най-чести причини за гласуване на изборите са били нарастващите цени и разходи за живот, както и икономическото положение на избирателите. В много страни жилищната криза е голям проблем, свързан с нарастващите разходи за живот.
С други думи европейците очакват много. Но какво всъщност означава „достъпно“ жилище. Няма общо определение.
В някои случаи жилищата се определят като достъпни, ако хората заделят за него не повече от 30% от брутните си доходи, в други границата е поставена на 40%. Но когато проучваме видовете модели, които са ефективни за намаляване на жилищните разходи на пазара, ясно е, че трябва да обсъждаме наемния пазар, който не се стреми към извличане на печалба.
Според Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, недостигът на жилища произтича от една основна причина – публичните власти спряха усилията за строителство преди десетилетия, прехвърляйки отговорността на частни имотни и строителни компании.
Частните играчи не следват социални инициативи в строителните и ценовите си решения. Причините за липсата на достъпни жилища варират значително в различните страни и райони, но е ясно, че е силно необходима намеса на публичните власти.
Бяха отправени призиви за координирани действия и финансиране на ниво Европейски съюз (ЕС). Ключовите предложения включват създаване на работна група в ЕС за жилищата и установяване на голяма програма за финансиране по подобие на пакета Next Generation EU в подкрепа на общинските жилища и зелените реновации.
За да отговори на климатичните цели, без да увеличава неравенството, от ключово значение е жилищната сделка да включва целенасочени инвестиции. Допълнителните мерки би трябвало да включват разпределяне на повече средства от кохезионните фондове за ремонти, прилагането на прозрачни правила за предотвратяване на спекулативни инвестиции и използване на правилата за европейска финансова и държавна помощ за промяна на жилищните пазари в блока.
Второ, ЕС трябва да се съсредоточи върху финансовите инструменти в подкрепа на общините и градовете в изграждането на жилища под наем с нестопанска цел. Това е от ключово значение за повлияване на общия жилищен пазар. Във Финландия добрите резултати през годините бяха постигнати чрез модел, при който градовете притежават общинските си жилищни компании, които изграждат, отдават под наем и поддържат апартаментите на нестопанска основа.
При този модел подкрепеното от публичните власти жилищно строителство действа и като автоматичен стабилизатор и прави възможно увеличаването му, когато частното строителство се забави.
По този начин радикалните спадове на жилищното строителство може да бъдат смекчени.
Финландското решение
Изследване показва още, че Финландия е сред малкото страни, които успешно са намалили броя на хората без дом през последните десетилетия. Ключовите фактори зад това постижение са подходът „Жилища на първо място“ и строителството на субсидирани с публични средства апартаменти.
Във финландския модел компаниите получават финансиране за инвестиции от пазара, но имат подкрепа, когато лихвените проценти надвишат определено ниво, от Финландския център за финансиране и изграждане на жилища - фонд, управляван от националното правителство.
Те също така могат да получат гаранции за заеми и субсидии.
Подкрепата за лихвите може да трае до 40 години и се предоставя на компании с нестопанска цел, при условие че апартаментите, които се строят, са под цените на частните наеми. В съгласие с националното правителство общините си поставят местни цели за споделяне на всички новопостроени апартаменти, които трябва да бъдат изградени на нестопанска основа, обикновено около 25-30%.
Тези модели трябва да бъдат използвани, когато Комисията започне да разработва конкретни предложения за жилищната програма.
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да предостави сходни програми за подкрепа и гарантиране на заемите директно на общините в страните членки на ЕС, при условие че проектите се задействат на нестопанска основа и са публична собственост.
Говорим за криза на ниво ЕС, която изисква решения на европейско ниво.
14:24 | 12.12.24 г.
