Урагани и други природни бедствия ще оформят бъдещите ни градове

Бъдещето на възстановяването след природно бедствие може да е отразено в древен град, основан от генерал на Александър Македонски. Град Антакия, известен в античността като Антиохия, беше опустошен миналата година от най-силното земетресение в Турция от над 80 години. Консорциумът зад плана за възстановяване на града се надява, че той ще се превърне в световен модел за обновяване на градските центрове, които са пострадали от повсеместно разрушение, пише Bloomberg.

Суровата реалност е, че тези градове вероятно ще са повече през идните години. Войните в Украйна и Близкия изток ще изискват мащабно възстановяване в даден момент предвид факта, че места като Мариупол и Газа са в руини. Същевременно ураганът „Милтън“, който връхлетя Флорида тази седмица, напомня за икономическата цена на природните бедствия, като се очаква загубите да достигнат 100 милиарда долара, само две седмици след като ураганът „Хелън“ премина през няколко американски щата и отне живота на над двеста души. В по-дългосрочен план климатичната криза повишава риска повече градове да станат негодни за живеене, тъй като растящите температури засилват въздействието на събития като бури и горски пожари.

„Това е огромен проблем и никой не е съсредоточен върху решаването му“, казва Фуркан Демирчъ, председател на Турския съвет по проектиране, в интервю в Лондон. Той е в града, за да участва във форум за проектиране. Градовете, връхлетени от бедствие, „приличат на нишов проблем, но не са. Живеем в свят на природни бедствия, на войни. Климатичната криза ще изкорени градове. Като човешки цивилизации трябва да се научим отново как да възстановим градовете си“, допълва той.

Земетресенията през февруари 2023 г. разрушиха около 80% от сградите в Антакия, като принудиха хиляди хора в града и околностите му да живеят във временни приюти, направени от кутии във формата на контейнери, и в палатки. Градът е столица на провинция Хатай в Югоизточна Турция, която се намира между сирийската граница и Средиземно море. Това беше една от най-тежко засегнатите области от земетресенията, при които загинаха над 50 хил. души в Турция. Правителството оцени щетите на над 100 милиарда долара, или около 9% от брутния вътрешен продукт.

Турският съвет по проектиране, неправителствена организация, създадена през 2016 г., събра международен консорциум от над 30 експерти от различни дисциплини, за да работят по проекта за възстановяване, включително британското архитектурно студио Foster + Partners и Bjarke Ingels Group, или BIG.

Виждането за възстановяване на Foster + Partners, представено това лято, включва елементи, които целят да засилят устойчивостта на града, включително чрез създаването на зелени буферни зони около река Аси и други водоизточници, за да се изместят сградите от районите, които са по-уязвими от сеизмична дейност. Вторичният ефект от това развитие ще бъде защитата от наводнения, тъй като зелените зони осигуряват повече възможности за оттичане на водата. Градът е проектиран въз основа на система от градски блокове, като всеки квартал има собствени търговски улици, училища, обществени паркове и дворове.

След възстановяването градът ще има три пъти повече зелени площи и два пъти повече обществени пространства, казва Демирчъ. Същевременно средната височина на сградите ще намалее до пет етажа спрямо малко под шест преди земетресението, но те ще осигуряват същия брой жилища. По-компактно строителство и подобрението на транспортните мрежи ще осигурят по-лесни пътища за бягство при бъдещи природни бедствия.

Ясно е, че има сложни връзки между исканията за бързина, ефективност и чувствителност към социалната динамика на местните общности. Това е още по-голямо предизвикателство на място с историческо, културно и религиозно значение като Антакия, която е основана около 300 г. пр. Хр. и е един от най-големите градове в Империята на селевкидите, Римската и Византийската империя, както и ключов пункт от търговския Път на коприната, свързващ Европа с Азия.

Нещата лесно може да се объркат. Демирчъ показва снимка на сиви жилищни сгради, като дипломатично отказва да разкрие къде се намират („вероятно също са в Турция“). Жилищните сгради могат да бъдат издигнати за месеци, но резултатът може да е „просто огромна спалня“, лишена от търговски обекти и култура, където хората няма да искат да живеят. За сметка на това човешката дейност бързо може да бъде възстановена дори в опустошени градове, както показва изникването на магазини сред разрушените и контейнерни градове на Хатай.

Урбанистите използваха опита от предишни проекти за възстановяване от земетресения, като обърнаха особено внимание на Япония, която акцентира върху осигуряването на подкрепата на местните власти в усилията ѝ за възстановяване на градовете след бедствието през 2011 г. Те включиха местни инженери и други експерти сред почти 1000 души, които работеха по повторното проектиране, и проведоха публични срещи и ателиета за изграждане на консенсус. Прозрачността дава на проекта в Антакия висока степен на местна подкрепа, отбелязва Демирчъ.

Фазата на проектирането, която вече е приключила, е само първата крачка. Изпълнението ще донесе собствени предизвикателства за проект, чието завършване ще отнеме според очакванията десет години. Темпът на Турция при възстановяването от земетресенията не отговаря на обещанията на президента Реджеп Ердоган, поети веднага след природното бедствие. Разочарованието сред хората, които продължават да живеят в контейнерни градове година и половина по-късно, е разбираемо.

Напредъкът във възобновяването на Антакия си заслужава да се наблюдава. Каквото и да се случи, ще има поуки.